Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Пейнтър стисна одобрително рамото й. От това краката й изведнъж станаха много по-сигурни.
— Какво ще кажете? — попита той двамата професори. — Има ли някакви отдушници? Сервизни шахти?
— Съжалявам — с треперещ глас отвърна Дентън. — Знам наизуст плана на лабораторията. Няма нищо подобно. Или поне не достатъчно широко, че да изпълзим през него. Над главите ни има трийсет сантиметра железобетон и около метър пръст, камъни и поляна.
— Въпреки това идеята на хлапето си я бива — обади се Ковалски от вратата. — Какво ще кажете да си направим собствен изход?
И подхвърли нещо с големината на круша на чичо й, който го хвана с една ръка. Каи усети как Пейнтър трепна, после изруга под нос.
23:35
Пейнтър се взираше в нещото в ръката си. Макар очите му да бяха донякъде свикнали с тъмното, му беше трудно да го разгледа добре. Но миризмата на химикал и мазната на пипане, подобна на пластилин субстанция беше повече от красноречива.
Превъзмогна шока си колкото да попита:
— Ковалски, откъде го взе този пластичен експлозив?
Ковалски сви рамене.
— Нося си го.
„Носел си го, моля ви се!“
Пейнтър смръщи вежди. Спомни си, че великанът мачкаше топка пластичен експлозив в кабинета му със същата небрежност, с която друг би мачкал топка за освобождаване на стреса. А може би му служеше точно за тази цел.
Поклати невярващо глава. „Само това ми трябваше, Ковалски до мен с експлозиви в джобовете“.
Което водеше до друг въпрос.
— Да смятам ли, че имаш и детонатор към това нещо? — попита той.
Ковалски му обърна пренебрежително гръб и насочи вниманието си към коридора.
— Стига, шефе. Не мога да мисля за всичко.
Пейнтър се огледа бързо, като мислеше как би могъл да направи някакъв импровизиран детонатор. Пластичният експлозив С-у беше прочут със стабилността си. Можеше да гори, да му се пуска ток, да се стреля по него и въпреки това нямаше да експлодира. За задействането му бе нужна силна ударна вълна, като от капсул-детонатор.
Дентън пристъпи напред и предложи една възможност.
— В лабораторията по приложна физика може да има необходимото. Работят в сътрудничество с местните мини и държат там детонатори.
— Къде е тя?
— До стълбите.
Пейнтър въздъхна. Определено не беше в желаната посока. Щеше да е опасно и рискуваха да се издадат, но пък нямаха избор. Погледна изпитателно Дентън. Никак не му се искаше да въвлича в това и цивилен, но подземният комплекс беше същински лабиринт, пък и нямаше представа къде да търси детонаторите в другата лаборатория.
— Професор Дентън, готов ли сте да дойдете с мен? Да ми покажете?
Професорът кимна, макар определено да не изгаряше от желание.
Пейнтър отиде при Ковалски и му върна топката експлозив.
— Намери къде да го поставиш. Гледай да е на някаква сглобка или място, където шансовете да пробием дупка са най-добри. И влезте колкото може по-навътре и по-далеч от научния център.
Беше сигурен, че всички изходи са под наблюдение. Ако планът проработеше, искаше да се измъкнат далеч от капана, заложен около сградата.
— В най-задната лаборатория е ускорителят на частици — каза Дентън.
— Знам къде е — добави Канош. — Направо до края на коридора. Не може да се обърка. Ще го заведа.
— Добре. Вземете и Каи и кучето. Скрийте се там, докато се върнем.
Пейнтър усещаше натиска на времето и бързо пресметна какво му трябва, за да успеят. Дентън му помогна да съберат необходимите инструменти. После Пейнтър отиде при Ковалски, извади зигзауера си от кобура под мишницата и го размени за модифицираната тазерна пушка.
— Стреляй на месо.
Ковалски се намръщи.
— Сякаш стрелям по друг начин.
Каи пристъпи до сянката на великана, но очите й не се откъсваха от Пейнтър.
— Чичо Кроу, внимавай…
— Определено смятам да внимавам. — Въпреки това имаше лошо предчувствие, докато посочваше вратата. — Всички навън.
23:36
Седнал в коженото кресло зад бюрото в библиотеката, Рафе гледаше монитора на лаптопа. На екрана имаше пряка картина от операцията с множество гледни точки от камерите, монтирани в черните шлемове на наемниците. Образът подскачаше и беше предизвикателство за стомаха му, но той не можеше да откъсне поглед.