Смърт и малко любов

— Разбира се, разбира се — припряно заговори момичето, — нашият пазар е съвсем наблизо, на три минути пеша, тъй че постоянно срещам там съседи от нашия и от съседните блокове. Сега ще си спомня кои съседи видях на пазара в събота… — Тя сбърчи чело, но само след половин минута лицето й грейна. — Съпрузите от петия етаж, Фьодорови. Купуваха ягоди. Точно затова съм ги запомнила, защото ягодите са още много скъпи, а те купиха цели три килограма. Спрях се и на шега ги попитах за какво им са толкова много — да не смятат да ги препродават? А те ми обясниха, че синът им имал рожден ден и бил поканил десетина съученици, а на всички вече до смърт им били омръзнали тортите и пастите, така че искали да поднесат на децата за десерт ягоди със сметана. Попитайте ги, те ще потвърдят. Със сигурност ще си спомнят как ги спрях. Те дори ме почерпиха с ягоди.

— Ще ги попитам — кимна Селуянов. — Какво друго можете да си спомните? Да ви е видял още някой, да сте разговаряли с някого?

— Още… — Тя отново се замисли. — Отбих се и в гастронома за майонеза и сос, а там касиерката не можеше да ми върне ресто от петдесет хиляди, чаках я десетина минути да събере дребни, а тя непрекъснато мърмореше, че все й носели едри банкноти, откъде да им събирала рестото… Но не знам дали тя ще си спомни…

— Коя точно касиерка и в кой точно гастроном беше това?

— В гастронома на съседната улица, казва се „Елена плюс“, там има две касиерки, едната е младичка, на около осемнайсет, а другата е по-възрастна, има някаква много сложна прическа. Та точно тази, по-възрастната, нямаше да ми върне ресто.

— В колко часа бяхте в гастронома?

— Чакайте малко… Да, точно така, тя мърмореше, че трябвало вече да затварят за обедна почивка, а аз съм й виснала над главата с тези едри пари. Голяма кавгаджийка! — възкликна ядно Олга.

— Обедната им почивка от един до два ли е?

— Да. Значи сигурно е било един без десет или без пет.

— Добре — отново кимна Селуянов, — да продължим. Къде отидохте след гастронома?

— В хлебарницата, там почивката е от два до три, така че успях. А после се прибрах вкъщи.

— Кой може да го потвърди?…

И така нататък — чак до късно вечерта. Емелянцева старателно изброяваше хората, с които бе общувала през целия ден, а Селуянов мълчаливо кимаше, като си отбелязваше със задоволство, че дори Латишев да я е помолил да му осигури алиби, от страх тя е забравила за това.

— Добре, Олга Дмитриевна, ако ми казвате истината, излиза, че нашите служители са ви припознали с друга жена поради необикновената ви прилика. Разбира се, ние ще проверим всяка ваша дума, затова вземете, ако обичате, лист хартия и напишете обяснение: подробно изложете всичко, което сте правили на тринайсети май, и посочете имената и телефонните номера или адресите на хората, които могат да потвърдят думите ви.