Гладиаторът
- Автор: Бобев Петр
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гладиаторът». Краткое содержание книги:
В новия си роман „Гладиаторът“ Петър Бобев обръща погледа си към младостта на този изключителен човек, към времето, преди да бъде пленен от римляните и продаден като роб в гладиаторската школа на Капуа през 74 г. пр.н.е.
Върху оскъдния исторически материал авторът се е постарал в увлекателен разказ да пресъздаде достоверно обстановката и събитията, подготвили младия тракиец за великото дело, на което той се отдава по-късно и пожертвува живота си.
Действието се развива живо и вълнуващо, в сложни конфликти и правдива съпоставка на тракийските и римските нрави, с нарастващ динамизъм, в непрекъсната борба на свободолюбивия тракиец срещу жестокия римски завоевател, алчен за земи, богатства и роби.
Но Спартак пропадна нейде из робските пазарища. Саине се забута из пущинаците на Орбел. Рим изтегли кохортите си от Медика, оставил Мокапор на трона му. И Маркус Красиниус се свря отново в Амфиполис да лекува в целебните му извори болката в главата си и да бълнува за онзи момент, когато ще нахлуе отново в Ямфорина да търси Саине. И заради тайната, и заради нея самата.
Докато не го слетя вторият удар — още по-жесток, още по-безпощаден…
Маркус изгледа братовчед си. И прочете в очите му такава безнадеждност, че му се прииска да го натисне във водата и тук, в басейна, да го удави.
— Астрагал ме вика. Нали е трибун, командир на първа кохорта, заместник на претора? Какво да му кажа, Силвиус? — попита Маркус.
Първият му центурион го изгледа равнодушно.
— Ти знаеш всичко.
— То е толкова объркано. Какво да му кажа кратко, ясно, по войнишки?
— И за мен е неясно. Никой не е очаквал нападение, и то откъм тила, в мир. Разбунтуваните роби налетяха внезапно. Въпреки това легионерите заеха нови позиции. И може би щяхме да ги изтласкаме, ако не беше твоята заповед…
— Ти пак. С тая заповед. Казах ти, не съм пращал никаква заповед.
— Разбрах, че не е твоят почерк. Но късно. Тогава изпълних нареждането. Отстъпих. И налетях на засада. Това е…
Маркус скръцна със зъби.
— Това е! Лесно е да се каже! Но как да се оправдае?
— Аз няма да се оправдавам! — разпери безпомощно ръце Силвиус.
— Защо?
— Моята вече е свършена. Парките са решили участта ми. Виждам, Клото е спряла да преде нишката на живота ми. Лахесис вече кимва с глава, дава знака. Остава само Атропос да пререже нишката.
Маркус се изправи рязко.
— Аз не се предавам като теб! Ще се боря! Чакат ме велики дела. Ти знаеш ли какво е Рим? Рим е като лъв — сила, красота и кръвожадност. И главното — самочувствие. Предсказателите…
— Мислиш ли, че не съм ги питал и аз? И да ти кажа ли… В жертвения овен гадателят откри лоши белези. Липсваше част от дроба. „В идните три дни ще ти се случи нещо много важно.“ Тъй рече той. Днес е третият ден. И то вторник, денят на Марс, ден на сеч и кръв.
Един роб пристъпи до басейна.
— Маркус Красиниус — рече той. — Гномонът показва пладне.
Префектът стана и без да се сбогува с братовчеда си, тръгна към облекалнята, където робините избърсаха мокрото му тяло и го облякоха. Тоя път той се отказа от любимия си масаж.
Когато излезе навън, слънцето се бе издигнало в зенита си. Макар и ранна пролет, денят беше топъл, надъхан с уханията на млади листа и нацъфтели овошки. Безброй птички чуруликаха из клоните. Улиците, застлани с каменни плочи, с покрити канали за дъждовните води, бяха изпълнени с народ: войници, роби, занаятчии и селяни от околността, които се озъртаха със смръщени очи. И какви ли не носии, като почнеш от престилките на полуголите слуги, та стигнеш до изящните елински хламиди, кокетните женски столи и пеплуми, до тракийските шарени зейри и обшитите с пурпур тържествени претести на магистратите. Начервени по тогавашната мода контета със слънчобрани бързаха към луксозните термополии да сръбнат в приятна компания някое силно питие; към дулциариите — за някой хубав сладкиш или към изисканите пивници: Бедняците се намъкваха, без да се оглеждат, в миризливите сиромашки кръчми. Понякога преминаваше скъпа носилка, нарамена от четирима роби, зад чиито пердета надзърташе самодоволното лице на градски първенец. Креслив здравеняк с тояга разчистваше пътя пред носилката, а зад нея пристъпваха намусени шестима въоръжени телохранители. Понякога профучаваше колесница без скороходец, но народът чуваше отдалеч тропота на обкованите в желязо колела и се отдръпваше навреме до стените.
Легионерите пред вратата взеха за почест. Вратарят роб го преведе през имплувиума, непокрития четвъртит двор в средата на къщата. В алабастровия басейн плуваха разноцветни риби. А в притихналата му повърхност се оглеждаха мраморни нимфи, сатири и купидони. В триклиниума, подпрян от мраморни колони, по които се увиваха гирлянди от бръшлян и рози, го очакваше Гайус Салвариус Астрагал, заместникът на болния претор, полегнал върху едното от трите пиршествени легла.