Наричайте ме Скарлет
- Автор: Панколь Катрин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-188-5
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Наричайте ме Скарлет». Краткое содержание книги:
— Ей, вие! Луди ли сте! Нямате ли си друга работа, та ходите да съсипвате щандовете на хората!
Двойката се приближи. В изражението на двамата се четеше искрено съжаление.
— Сега ще трябва да бърша всичко, а и плъстената подложка ще пусне! Я вижте! Всичко отиде по дяволите!
Докато девойката мънкаше извинения, Милал се наведе и вдигна тухлата и купата. Като се изправи, забеляза, че двамата са вирнали нос към надписа. Брюнетката четеше на глас: „Има три начина да губите пари: жените, конните залагания и изобретенията“. Брадясалият се разкиска.
— Вие ли сте авторът?
— Не. Дъртакът Ротшилд. Ама лови окото, а?
Мъжът кимна. Дребната брюнетка му хвърли един поглед. Какъв поглед само… тежък, дълбок, черен, почти виолетов, толкова ярки искри хвърляше. Процеждаше се през дългите гъсти мигли, завити по краищата като клонки на коледна елха. Дощя му се да окичи с гирлянди този поглед.
— Вашето прилича повече на антиреклама — изхили се мъжът със сплесканата глава.
— Да ви се представя, Шарл Милал, изобретател — произнесе тържествено той, приведен церемониално над ръката на момичето, след което раздруса здраво десницата на мъжа.
— Да ви помогнем с нещо? — осведоми се брадатият. — Тъкмо се карахме с жена ми и вместо да й напъхам проспектите в устата, ги изпратих в коша. Наистина съжалявам.
— Разбирам — кимна Милал, — разбирам. Няма страшно, ще се оправя. Щандът не е сложна направа, за нула време ще го вдигна отново на крака. Ще налея вода в купата, ще пусна вътре тухлата и хоп, готово… Жена ви е много сладка!
— Ами добре тогава. След като нямате нужда от помощ, ние си тръгваме. Още веднъж моля да ни извините.
— Довиждане — каза Милал.
Момичето го дари с лъчезарна усмивка.
Проследи ги с поглед.
Заради брюнетки като тази са измислили миниполата, със сигурност.
Глава 16
На 27 април 1969 година цяла Франция изтръпна — гражданите бяха дръзнали да се опълчат на стария си татко. Вечерта огласиха резултатите от референдума: 53,17% „не“. За по-сигурно изчакаха сутрешните вестници и разтъркаха невярващо очи, за да се убедят, че вчерашната мечта се е превърнала в действителност. Не на регионализацията, не на реформата на Сената, не на Дьо Гол.
Два дни преди вота генералът бе потвърдил позицията си: ако френският народ не му гласува доверие, той ще си стегне куфарите и двамата с Ивон ще се преместят да живеят другаде. Французите се отправиха към урните с насмешлива усмивка. Жюлиет беше бясна, че още няма двайсет и една — щеше да подкрепи стария генерал. Първо, защото беше от класа и изглеждаше добре. И второ, тя много харесваше старите хора. Действаха й успокояващо, очароваха я, разказваха й истории. Освен това те поне не я щипеха. За разлика от нея Бенедикт би гласувала против.
Мартин свиваше рамене. Бенедикт и Жюлиет се бяха спречкали жестоко в Питивие през уикенда преди изборите.
— Щеше да гласуваш с „не“, за да се направиш на интересна, както винаги — заяви Жюлиет на Бенедикт. — Дори не си се замислила сериозно.
— А ти? — отвърна Бенедикт с лека усмивка на превъзходство.
Заваляха обиди от двете страни и Мартин се видя принудена да повиши тон, за да ги успокои.
— Ама вие сте смахнати, честна дума! Пука ни на нас за референдума! Ако не е Дьо Гол, ще е някой друг, всички са от един дол дренки. Вие сте точно толкова изкуфели, колкото моите дъртаци! Всички си въобразяват, че политиката ще промени нещо.
— Дреме ти на теб — промърмори Жюлиет, — ти мислиш само как да се махнеш оттук.
— И съм съвършено права. Видя ли класацията на първите петдесет компании в света? Не? Не си? Ами да ти кажа да знаеш, че сред първите петдесет трийсет и пет са американски и само една-единствена френска, при това на последно място! Затова, следете погледа ми, бъдещето е отвъд морето, изобщо не е при вашите тъпи политики!
Всички около Жюлиет — родителите й, търговците от улица „Курон“, всички до един гласуваха против. Може би затова тя искаше да защити великия Шарл, нищо че месеци наред й досаждаше с реформата и с регионализацията си.
Както и да е, през тази пролет нищо не вървеше както трябва. Всеки месец факултетът затваряше врати заради стачки. Яките разсилни влизаха в схватки с групи студенти, настроени прокитайски. За да те пуснат в сградата, трябваше да знаеш паролата или да си носиш студентската карта. Впрочем тя и без това не даваше пет пари за правото.