Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
- Не можеш да обвиняваш единствено мъжете за това.
- Не мога ли? - попита тя, гласът й бе висок и изпълнен с гняв. - Както сам каза, нужни са двама за уговарянето на любовна среща. И в повечето случаи, мъжът е водещата фигура.
Брейдън не можеше да повярва, че това излезе от нейната уста, когато тя от всички жени, трябваше да знае най-добре.
- Така ли? - попита той. - Не си ли спомняш времето, когато бях на шестнайсет и приятелките ти ми заложиха капан. Защото, едва спасих живота си.
Това наистина беше смущаващо. Той бе слязъл до пътя в близост до горичката, когато десет момичета се бяха хвърлили върху него. Бяха го приковали към земята, крещейки в ухото му колко много го обичат и искат да се омъжат за него. Бяха разкъсали плейда му и дърпа-
ли косата му, докато не бе прокървил.,
Някак си бе успял да се изплъзне от опипващите им ръце, а Маги, скрита в хралупата на един дъб, бе изпратила момичетата в погрешна посока, когато го подгониха.
Беше последния път, в който се бе осмелил да посети къщата й без придружител. Видя спомена върху лицето на Маги, докато въртеше глуповато очи.
- И - продължи Брейдън, - какво ще кажеш за онзи път в къщата ти, когато се престори, че падаш, а щом се опитах да ти помогна, ти ме прегърна толкова силно, че едва не ме задуши.
Лицето й беше яркочервено и той знаеше, че в онзи момент му бе заложила капан и бе не по-малко виновна от другите момичета.
- Това беше различно - отвърна тя в своя защита.
- Как така?
- Просто беше.
Брейдън присви очите си към нея, вече убеден в победата си.
- Маги, истината може да не ти харесва, но тя е, че повечето жени не са добри.
Лицето й отразяваше неверие.
- Ти, арогантен, глупав, нечестен похотливец.
Брейдън се засмя на обидите й. Трябваше да й признае, че можеше да си съперничи с братята му по творчество.
Тялото на Маги се скова от гняв, тя се обърна и измарширува пред него. Брейдън забърза стъпка, докато не застана точно зад нея и Син.
Син му хвърли любопитен поглед през
рамо, преди да погледне към Маги. Очите й горяха с кехлибарен огън.
- Брат ти е лигав, невъзпитан, воден от дявола самохвалко и се надявам един ден да получи боя, който заслужава.
Син отметна глава и се разсмя.
- Намираш това за смешно? - попита Маги невярващо.
Син се усмихна в отговор:
- В действителност, ти си единствената жена, която го е обиждала и го направи толкова добре.
Брейдън се присъедини към смеха на Син.
Сега тя беше бясна и на двамата. Само да не беше толкова красива, когато е ядосана, помисли си Брейдън тъжно. Да, яркочервеното изглеждаше добре на бузите й.
- Мъже - изфуча тя, докато ги задминаваше, - кой ли се нуждае от тях?
- Брейдън - извика Маги, - имам нужда от теб. Помощ! Брейдън спря при молбата й,
изумен от нея.
Беше минал близо час, откакто бяха загубили от поглед Маги в тъмната гора. Но през цялото време знаеха, че не е твърде далеч от тях, защото гневната и често унизителна тирада към мъжете, и в частност към Брейдън, поддържаше бодрото им настроение.
— Брейдън, моля те!
Сигурно й струваше скъпо да изрече тези думи, след като голяма част от осъдителната й реч бе насочена към него, душата му и всяко човешко същество, което го бе срещало.
Обикновено такава молба от жена, щеше да го накара да се втурне към нея. Обаче в тона на Маги имаше твърде много рационалност, за да бъде в истинска опасност. Звучеше повече сякаш е леко обезпокоена.
Брейдън продължи по покрития с торф път и погледна към Син.
- Не я ли чухме да повтаря през последния час няколко стотин пъти: „Мъже, кой ли се нуж-
дае от тях..."?
- Чухме я.
- Тогава мислиш ли, че трябва да пренебрегнем вика й? - попита Брейдън.
Обърканото изражение върху смръщеното лице на Син бе безценно.
Брейдън го потупа по ръката.
- Шегувам се. Знаеш, че никога не бих оставил жена в беда.
- И аз така си помислих, но точно сега изглеждаше прекалено искрен.
За един кратък миг, Брейдън обмисляше да я игнорира. Особено като се имаше предвид тежестта на някои от проклятията й. Бог да му е на помощ, ако някое от тях се сбъднеше. Защото, ако зависеше от нея, щеше да се превърне в двуглав, трипръст, с маймунски нос сляп син на прислужника, който миеше помийната яма.
Но въпреки суровите й забележки, не можеше да я остави, в каквото й състояние да се намираше.
Общо взето, колкото и да не му се искаше да го признае, той всъщност харесваше пакостницата.
- Брейдън?
- Идвам - увери я той, заобикаляйки голям храст, за да я види...
Брейдън замръзна. Дори и в най-смелите си мечти, не си бе представял, че ще я види по този начин.
Наведена напред, а задникът й се въртеше и поклащаше по доста провокативен начин. Небесата да му помогнат, но изглеждаше сякаш се