Джъстис
- Автор: Донер Лорен
- Серия: Новите видове #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
Джеси Дюпре е бъбрива, огнена човешка жена, твърдо решена да го научи как да се отпусне.
Тя знае, че връзка с точно този мъж едва ли би завършила добре, че мъката е неизбежна, но това няма да й попречи да освободи дивото в Джъстис и да прекара всеки откраднат миг, притисната към горещото му тяло.
Той се е заклел да защитава народа си и да си вземе половинка от собствения си вид и се разкъсва между жената, която иска, и клетвата, която е дал.
Вътре, срещу прозореца, бяха наредени столове и един дълъг плот, зад който имаше няколко маси за прегледи. Те стояха просто така на открито, за да се вижда от всеки — Джеси повдигна вежди. Огледа помещението, но не забеляза никого. От другата страна на дългия плот съгледа врати и няколко коридора.
— Алооо! — Тя не извика съвсем силно, но знаеше, че все някой ще я чуе.
— Идвам! — обади се мъж от коридора. Той приближи и се взря в нея. — Вие трябва да сте госпожица Дюпре. Аз съм Пол, санитарят. Доктор Тед Трейдмонд е там отзад, с Бюти. Много се радваме, че сте тук. Не ни харесва да я държим упоена, но тя беше прекалено травмирана от миналата нощ. Искаме като я събудим, най-напред да съзре вас. Смятаме, че когато ви види до себе си, това ще я успокои. Тази сутрин, след като премина въздействието на приспивателното и тя се събуди, не спря да крещи. Затова се наложи да я упоим отново.
— Ще направя каквото мога. — Джеси заобиколи плота.
— Благодаря ви. Бяхме облекчени, когато научихме, че ще дойдете. Триша, ъъъ, доктор Норбит е на почивка и няма възможност да се върне, за да помогне. Мислихме, че една жена ще свърши тази работа по-добре. Обмисляхме идеята да доведем други женски Нови видове, да седят до нея, но не искахме да я шокираме повече. Голяма част от тях са прекалено млади, за да имат някакви спомени от живота в лабораториите и когато видят себеподобни направо откачат. Някои дори не знаят, че изглеждат по-различно от нас. Досега са познавали само човешки същества, така че виждайки Видовете се плашат до смърт.
— Никога не съм се замисляла върху това. — Джеси премигна. — Досега не съм спасявала жена, която да е имала огледало, независимо в какъв затвор е била държана.
— Да. Това е процес на обучение. Ще се радвам, когато Триша се върне. Сега имат нужда от нея в Резервата, за няколко месеца.
Пол я поведе по коридора. Последното легло, в ъгъла, беше на Бюти. Джеси огледа по-възрастния белокос мъж с очила, който седеше на един стол с лаптоп в скута си. Той й се усмихна.
— Вие трябва да сте госпожица Дюпре. Благодаря ви, че дойдохте. Бях информиран за онова, което се е случило миналата нощ. — Усмивката му изчезна. — Замаяна ли сте? Чувствате ли гадене? Главоболие?
— Добре съм. — Вниманието на Джеси се насочи към Бюти.
Тя забеляза, че бяха изкъпали крехката жена. Косата й сега беше красива — кафява и лъскава — и се стелеше до раменете й. Бюти изглеждаше спокойна в съня си. Завивките този път бяха чисти, а самата тя бе облечена в нощница на цветя.
Джеси потръпна. Десенът сякаш крещеше: „Аз съм на осемдесет години, не е ли готино, че приличам на цветарски магазин“. Но последното нещо, за което Бюти трябваше да се притеснява, бе дали има усет за мода.
Джеси пристъпи напред.
— Мислех, че синините ще изглеждат много по-зле.
— Повечето от тях бяха мръсотия. — Пол поклати глава. — Чух, че е била в ужасно състояние, когато е пристигнала.
— Не сте ли я почистили вие? — Джеси го изгледа остро, след което погледна към лекаря и реши, че той изглежда малко хилав, за да се справи с тази работа.
— Дойдоха няколко жени от общежитието — отвърна колебливо санитарят. — Мъжете нямат право да се докосват до никоя от тях, когато те са без дрехи, освен ако не е на живот и смърт. Мисля, че се страхуват. — Той се прокашля. — Знаете. — Направи знак с глава. — Виждате ли камерата? Инсталираха я, за да я наблюдават.
— Нима се притесняват, че някой от вас ще я изнасили? — Джеси се обърна, погледна към окото на камерата и помаха с ръка за „здрасти“. После й обърна гръб. — Можем ли да ги виним? Сигурна съм, че сте надежден, но тези жени са минали през ужасно малтретиране.
Пол кимна.
— Та те казаха, че голяма част от синините са били мръсотия.
— Тя е в добро здравословно състояние, като изключим непълноценното хранене и насилието, на което е била подложена. — Доктор Трейдмонд въздъхна. — Позволиха ми да я прегледам в присъствието на четири от жените им. — Погледът му срещна този на Джеси. — Била е жестоко малтретирана в продължение на години. Освен това е гладувала.
Тя разбра онова, което той не произнесе на глас.
— Не съм открила никоя, която да не е била измъчвана и да не е гладувала. — Приближи до леглото, хвана ръката на Бюти и я задържа в дланите си. Почувства я деликатна и малка в нежната си хватка. — Знаете ли в какво точно се състои работата ми? — Погледна към възрастния лекар.