Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
След това двамата преподобни отци бързо напуснаха своето скривалище.
XXXVI глава
Посещението
Излишно е да казваме, че Гавриил се опита с най-благородни средства да обясни истината на господин Харди и не се впусна да разкрива коварните планове на светите отци.
— Работа, молитва и прошка! — изрече радостно господин Харди. — С тези три думи вие ми върнахте надеждата и желанието за живот.
Тъкмо бе изрекъл това и вратата се отвори. В стаята влезе един слуга, който без да каже каквото и да било, връчи на младия свещеник някакъв плик. След това, все така мълчаливо, напусна стаята. Отначало Гавриил остана много изненадан, но след като забеляза в единия ъгъл печат от червен восък той бързо го отвори.
— Боже мой! — възкликна Гавриил развълнувано.
След това се обърна към фабриканта и му каза:
— Простете, господине…
— Какво има? Да не би да получихте някаква неприятна вест? — попита господин Харди съчувствено.
— Изключително неприятна! — промълви Гавриил, след което продължи, сякаш говореше на себе си. — Както разбирам, явно за това са ме извикали в Париж. Дори не пожелаха да ме изслушат и вече са произнесли присъдата. Изглежда ще трябва да се подчиня. Клетвата ми ме задължава…
Господин Харди наблюдаваше учудено младия свещеник:
— Макар че се познаваме отскоро, не бихте ли ми казали, с какво мога да ви бъде полезен? Задължен съм ви толкова много…
— За мен е достатъчно, че този ден и тази среща ми доставиха такова удовлетворение. Навярно това ще ми помогне по-достойно да преживея връхлетялата ме скръб.
— Но какво се е случило? — попита господин Харди.
— Може би е по-добре да се каже, че това е една неприятна изненада — отвърна Гавриил. — Но щом се обърна с молитвите си към Бог, към праведния Бог, той ще ми прати утешение. Засега трябва да ви кажа довиждане, брате мой, като вярвам, че скоро ще се видим отново.
— Оставяте ли ме?
— Налага се. Първо искам да разбера, как това писмо ме намери тук, а след това ще трябва да се подчиня на една заповед, която сега получих. Брат ми Агрикол ще се върне при вас и ще ви съдейства с каквото може. Той ще ми предаде вашето решение и, ако вие искате това, къде и кога да се срещнем.
Вроденото благоприличие не позволи на господин Харди да разпитва повече за причините, огорчили толкова много Гавриил. Затова му отговори:
— Питате кога ще се видим? Утре, защото още днес напускам тази къща.
— Тогава, до утре — отвърна Гавриил и стисна ръката на фабриканта.
Господин Харди задържа десницата на младия мъж повече от приетото, като се усмихна притеснително:
— Прощавайте, но през последните дни съм се превърнал в едно дете, което се страхува, когато трябва да остане само.
— Сега аз съм спокоен за вас, защото разбрахте значението на моите думи. Докато поразсъждавате над тях, брат ми Агрикол ще се върне при вас. Още веднъж, довиждане, брате мой.
— Ще очаквам с нетърпение утрешната ни среща. Аз ще имам нужда от вашата подкрепа в първите дни след връщането ми в предишния живот.
След това младият свещеник напусна стаята.
Останал самичък господин Харди боязливо се огледа. Стори му се, че след излизането на Гавриил в помещението отново се прокрадва зловещ мрак, който се мъчеше да завладее цялото пространство.
След около четвърт час вратата се отвори и в стаята тихо влезе един слуга на преподобните отци, който подаде някакво писмо на фабриканта.
— От кого е този плик? — попита господин Харди.
— Изпраща ви го един гост на тази къща, господине — отвърна слугата и се поклони.
Господин Харди нетърпеливо разпечата писмото и успя да прочете следното:
„Господине,
едва днес, по-точно преди малко, разбрах, че се намирам с вас в тази къща. Тежката ми болест, крайното усамотение, в което живея, ще ви помогнат да разберете, защо не съм разбрал досега за вашето присъствие тук. Съдбата бе отредила до днешния ден да се срещнем само веднъж, но тази среща имаше голямо значение за вас, поради което вярвам, че не сте ме забравили.
Това обстоятелство пробуди у мен истинско съчувствие към преживяното от вас. Затова съм длъжен да поднеса своите почитания. Още повече, че днес научих, че искате да напуснете тази къща. Каза ми го преди няколко минути почтеният отец Гавриил, един от тези, които почитам и уважавам безгранично.