Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Защо не ми каза още тогава? Аз никога не съм й вярвала.
— Тъкмо затова. — Артур я притисна здраво към себе си. — Мислех, че няма да понеса, ако ми кажеш, че никога не си й вярвала и че винаги си ме предупреждавала да не й се доверявам и аз. Но днес Моргана беше тук. Беше преоблечена като стара селянка. Стори ми се стара, Гуенхвифар. Стара, болна и съвсем безобидна. Все си мисля, че е дошла, за да хвърли още един поглед на този дворец, където някога е била властваща херцогиня, а може би да види и сина си… Изглеждаше по-стара от майка ни преди смъртта й. — Той помълча. Пресмяташе нещо на пръсти, после каза. — Но то си е така. Тя е по-стара, отколкото беше майка ни, когато умря, а и аз доживях доста по-напреднала възраст от баща си. Да, Гуенхвифар, не мисля, че Моргана бе дошла, за да върши зло, пък и да е имала такива намерения, чудото ги е осуетило.
Артур замълча отново. Гуенхвифар знаеше, че не иска да каже на глас, че още обича Моргана и че тя му липсва.
„Колкото повече години минават, толкова повече стават нещата, които не мога да кажа на Артур — както и тези, които той не може да каже на мен. Но днес поне можахме да говорим за Ланселет и за любовта, която свързва и трима ни.“ За миг й се стори, че тъкмо тази любов е голямата истина на живота й. Защото любовта не може да се мери и тегли — толкова любов за единия, толкова — за другия. Любовта беше безкраен, вечен поток, и колкото повече обичаш, толкова повече обич можеш да дадеш — и сега тя искаше да даде обичта си всекиму, също както бе дадена и на нея, когато видя пред себе си Божията майка.
Днес сърцето й се стопляше дори при мисълта за Мерлин.
— Виж как се мъчи Кевин с арфата си. Да пратя ли някой да му помогне, Артур?
Артур се поусмихна и отвърна.
— Няма нужда. Не виждаш ли, че Нимю е вече при него?
Гуенхвифар отново се почувства понесена от потока на обичта — този път почувства нежност към дъщерята на Илейн и Ланселет — нали те бяха едни от хората, които бе обичала най-много на този свят? Ето, Нимю бе хванала Мерлин под ръка… Също като в старата приказка за девицата, която се влюбила в грозен горски звяр. Да, днес Гуенхвифар обичаше и Мерлин, и се радваше за него, задето младите, силни ръце на Нимю го подкрепяха.
Дните минаваха един след друг в опустелия кралски двор в Камелот. За Гуенхвифар Нимю все повече се превръщаше в дъщерята, която никога не бе имала. Момичето се вслушваше почтително във всяка нейна дума, ласкаеше я незабележимо, и винаги бе готово да й помогне, с каквото може. Само едно нещо не харесваше кралицата у Нимю — тя прекарваше прекалено много време с Мерлин.
— Той може да твърди, че е приел Христовата вяра, детето ми — предупреждаваше я Гуенхвифар, — но в сърцето си е все същият стар езичник. Полагал е клетва съгласно варварските обичаи на друидите, от които ти сама се отрече — нали си виждала змиите на китките му!
Нимю плъзна пръсти по собствените си китки. Кожата им беше нежна като коприна.
— Но Артур също носи знака на змиите — възрази тя меко, — че дори и аз можех да го нося, братовчедке, ако не бях получила просветление. Мерлин е мъдър мъж, пък и няма друг в цяла Британия, който да свири на арфа като него.
— Но той е и връзка с Авалон, която не желаеш да прекъснеш — каза Гуенхвифар по-остро, отколкото всъщност искаше.
— Не, не — отвърна Нимю. — Моля те, братовчедке, никога не говори с него за това. Той никога не ме е виждал на Авалон, не ме познава, и не бих искала да ме има за вероотстъпница…
Изглеждаше толкова притеснена, че Гуенхвифар каза с обич:
— Щом искаш, няма да му казвам. Не съм споменавала дори пред Артур, че си дошла при нас от Авалон.
— Толкова обичам музика, и най-вече арфа — продължи настоятелно Нимю. — Нали мога да продължа да разговарям с него?
Гуенхвифар се усмихна снизходително.
— Баща ти също е добър музикант — разправял ми е, че майка му е поставила арфа в ръцете, още когато бил прекалено малък, за да държи меч, и сама го научила как да дърпа струните. Щях да приема Мерлин по-лесно, ако се занимаваше само с арфата си, но той настоява да бъде съветник на Артур. — Тя потръпна и допълни: — Този човек изглежда просто чудовищно!
Нимю отговори търпеливо:
— Съжалявам, че си настроена против него. Та това не е по негова вина — сигурно той също би искал да е красив като баща ми или Гарет.
Гуенхвифар сведе глава.
— Знам, че е жестоко от моя страна, но от дете изпитвам отвращение към хора с физически недъзи. Все още не съм убедена, че видът на Кевин не ме е накарал да пометна последния път, когато се надявах, че ще износя живо дете. Нали, ако Бог е добър, то и всичко, което идва от него, трябва да е красиво, а грозното и изроденото — творение на дявола?