Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Британският режим не се оказал толкова либерален, колкото спонсорирания му от руснаците предшественик. Наложената конституция дала неограничена власт на губернатора. Шепа благородници управлявали както консулското събрание, така и потисническата colonia - система на земевладение. По време на Гръцката война за независимост плавната цел на Британия била да осуети желанието на хората от островите да се присъединят към Гърция. През 1848 и 1849 г. Кефалония била сцена на аграрни бунтове, които губернаторът сър Хенри Уорд потушил с масови арести, бичуване и екзекуции. В същото време, когато Палмерстън осъждал австрийците като “най-големите зверове, които някога са наричали себе си с незаслуженото име цивилизовани хора” и когато генерал Хайнау безцеремонно бил захвърлен в една лондонска конюшня, губернатор Уорд бил описан в Камарата на общините като “кървавият Хайнау от Йонийските острови”. Но без никаква полза. Това било подходяща прелюдия към грубото справяне на Палмерстън с Въпроса на Дон Пасифико!. Съюзът с Гърция бил анулиран чак през 1859 г. по съвет на британския пълномощник У Е Гладстоун. Но той бил допуснат през 1864 г. като жест за спасяване на репутацията в общото споразумение с Гърция. По време на кризата Алфред, херцог на Единбург, получил предложение и отхвърлил гръцкия трон. Прекрасна ирония на съдбата, че Британската монархия по-късно също щяла да отстъпи изпразнената от съдържание титла херцог на Единбург на един гръцки принц в изгнание, роден на Корфу. [GOTHA]
Европа и показал искрен интерес към предимствата на конституционната монархия40. Той присъединил Финландия като автономно велико княжество; освободил безимотните крепостни от балтийските провинции; и за две десетилетия превърнал западния регион, анексиран от Полша-Литва, в сцена на либерален социален и културен експеримент, съсредоточен около Университета и образователния район Вилно41. Той основал държавната училищна система и (консултативния) Държавен съвет, който след това останал централен орган на царското управление. Русия почти не била податлива към прилагането на радикални идеи; но едно поколение руски войници, които имали директни контакти с Полша, Италия и по-късно със самия Париж, определено били източник на кипеж.
КОНТИНЕНТ В СМУТ
751
LOOT
ПРЕЗ 1799 г. британският посланик при Високата порта, лорд Елджин, посетил Атина и придобил най-прекрасната част от фриза на Партенона. Партенонът бил използван като арсенал — и никой не се опитвал да го реставрира. Елджин можел да твърди, че неговата сделка с отоманските власти е била както законна, така и с отношение към общественото благо. Но атиняните възразили. Един от гръцките водачи, които се противопоставяли на отоманското владичество, предупредил, че гръцките съкровища се разпродават на “европейците”. “В крайна сметка, написал по-късно той, точно за това се борихме ние”1.
“Елджиновият мрамор” съставлява един от най-качествените експонати на Британския музей; и някои хора го считат за част от британското наследство2. (Ако големите каменни блокове от Стоунхендж бяха транспортирани законно до Атина, някой със същото основание можеше да ги сметне за част от “наследството на Гърция”.)
Много европейски галерии и музеи били изградени въз основа на постъпленията от национални и частна плячка. През XVII век шведите измъкнали от Германия, Бохемия и Полша огромни количества произведения на изкуството и други ценности. Наполеон бил най-рев-ностният покровител на Лувъра. Много от неговите “трофеи” от Египет били плячкосани на свой ред от британците. Голяма част от основната колекция на руските държавни библиотеки и музеи е била изнесена от Полша. В годината, когато лорд Елджин бил в Атина, армията на генерал Суворов в Италия била придружавана от обучени екипи от доставчици на култура. Тежката политическа сила обикновено била придружена от леки, изкусни и крадливи пръсти.