Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
10. О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
11. Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
12. Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
13. твоите разсадници са градина с нарове, с най-хубави плодове, кипери с нарди,
14. нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
15. ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
16. Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове.
Глава 5.
1. Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!
2. Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми — с нощна влага.
3. Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?
4. Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.
5. Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.
6. Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
7. Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.
8. Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.
9. Хор. С какво е твоят възлюбен по-добър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?
10. Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;
11. главата му — чисто злато; къдрите му — вълнисти, черни като врана;
12. очите му — като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;
13. бузите му — ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му — крин, от който капе чиста смирна;
14. ръцете му — златни валяци, обсипани с топази; коремът му — като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;
15. нозете му — мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;
16. устата му — сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.
Глава 6.
1. Хор. отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.
2. Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.
3. Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен — на мене; той пасе между криновете.
4. Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.
5. Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.
6. Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалня, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;
7. твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.
8. Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,
9. но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:
10. „Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“
11. Слязох в ореховата градина да погледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?
12. Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.
Глава 7.
1. Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! — Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?
2. Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;
3. коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти — купен пшеница, обиколен с кринове;