Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
После стояха и гледаха как джапът пали трите самолета. Беше потискащо да гледат как седмици тежък труд изчезват в огъня. Когато всичко догоря, джапът запрегна една волска кола. Започваше следващият етап от пътуването.
Вместо да пресекат реката и веднага да се качат на кораба, трябваше да прекарат следващите две нощи в една къща край Хъдсън. Източният бряг, на който бяха, принадлежеше на семейството на шогуна То-Йота. Западният бряг и земята зад него по целия път до наричаните от Келсо Големи езера, принадлежаха на Яма-Шита. Корабите на двете фамилии правеха редовни курсове по реката от Нио-йоко докъдето можеха да се движат на север, но каналната система, която свързваше Хъдсън с езерото Ери, беше запазена за съдове, собственост на фамилия Яма-Шита.
Джапът, който говореше бейсик сравнително добре, каза на Стив, че корабът на Сайд-Уиндър щял да закъснее поради някаква повреда, най-вероятно с два дни.
Закъснението се оказа добре дошло за маскировка. То осигури време на Клиъруотър да направи четири първокласни рисунки и на Кадилак да свикне с женски дрехи. След като му сложиха перуката и гребен и го напудриха с бяла, миришеща на сладко пудра, той беше почти готов. А когато сложи бяла маска и ръкавици, съвсем заприлича на жена. И благодарение на необичайното владеене на езика и нравите на майсторите на желязо той скоро възприе необходимото високомерие.
Тъй като джапът не беше присъствал на преобличането, Стив реши да провери маскировката. След като подготви Кадилак в друга стая, той заговори джапа при едно завръщане от честите му излизания. След минута от съседната стая се чу пронизителен глас на японски — някаква непозната жена искаше нещо. Джапът бързо отвори вратата; беше толкова изненадан от надменното държане на маскираната фигура и безупречната дикция, че се поклони и започна да се извинява преди да разбере шегата.
За щастие той имаше чувство за хумор. И което беше още по-добре, това означаваше, че те имат шанс.
Стив вече имаше мютска идентичност, но тя беше сменена с нова. На Джоди, Келсо и Клиъруотър дадоха износени дрехи, плочки на роби и „жълти карти“; за „Йоко Ми-Шима“ бяха осигурени документи за пътуване и пари. Документите и печатите за таксите за преминаване показваха, че са купени от куртизанката във Фири, където редовно имаше малки търгове, както и един голям в края на пролетта, след завръщането на корабите с колела.
Стив беше актив за еднократна употреба; разменна стока, която беше по-сигурна от носене на пари в брой или банкноти, които можеха да бъдат откраднати от крадци или разбойници, често нападащи непредпазливите пътници. Наистина някои предприемчиви търговци, които грижливо бяха проучили сезонните и регионални промени на трудовия пазар, бяха натрупали значителни богатства от купуване на роби и изпращането им там, където можеше да се постигне бърза печалба. Защо да се хранят роби през зимата в Ма-ина и Ново-скоша, когато земята не може да се обработва, след като можеха да работят ползотворно в по-топлия климат на Фя-джина и Каро-рина?
Когато се качиха на кораба, Сайд-Уиндър пое грижата за Стив и другите „мюти“ и ги отведе в трюма на носа, запазен за транспорт на роби. За Кадилак имаше каюта, запазена на името на Йоко Ми-Шима, и той не се срещна с другите чак докато не слязоха в Бу-фаро.
Сайд-Уиндър не се отнасяше с тях по-различно, отколкото с другите роби на борда, и поради израстъците на челото му Джоди и Келсо го взеха за истински мют. Клиъруотър, изглежда, споделяше също тяхното мнение, но Стив не беше сигурен какво всъщност мисли тя. Може би Плейнфолк имаха други, по-фини начини да разпознават себеподобните си.
С нейна помощ Стив беше измислил мютски имена и кратки истории за прикритие за Джоди и Келсо в случай, че някой от пътуващите с тях поиска да знае откъде идват. Той самият сега беше Кадилак. И защо не? Това беше справедлива размяна и най-доброто от всичко беше, че не изискваше да се измисля нищо. Малки групи мюти се качваха и слизаха, но те бяха единствените, които пътуваха по целия път до Бу-фаро. В трюма имаше много малко разговори дори когато беше претъпкан, но пък повечето мюти ставаха мрачни и затворени, когато ги превозваха по вода, така че мълчаливостта им не изглеждаше подозрителна.
Стив поддържаше ежедневен контакт с едрия „мексиканец“, но не каза на другите каква е истинската им връзка, нито каза на Сайд-Уиндър какво е научил за връзките на АМЕКСИКО с анонимната тайна организация, за която работеше мъжът с приличащото на череп лице, нито че го е разкрил като един от посредниците.