Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
9. Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия — с огърлиците;
10. ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
11. Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят народ издаваше благоуханието си.
12. Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
13. Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
14. Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
15. Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е — зеленина.
16. Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни — кипариси.
Глава 2.
1. Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
2. Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
3. Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката й обичам да седя, и плодовете й са сладки за гърлото ми.
4. Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
5. Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
6. Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.
7. Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
8. Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
9. Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
10. Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!
11. Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
12. цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
13. смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
14. Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.
15. Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“
16. Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък — нему; той пасе между кринове.
17. Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.
Глава 3.
1. Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
2. Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
3. Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли — попитах ги оногова, когото обича душата ми?
4. Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
5. Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
6. Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
7. Ето неговият одър — на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
8. Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
9. Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
10. стълбците й е направил от сребро, облегалата й от злато, седалото й от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
11. Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
Глава 4.
1. Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
2. зъбите ти — като стадо остригани овци, кога излизат из къпалня, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
3. устните ти — като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
4. шията ти — като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове — все щитове на юнаци;
5. двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
6. Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
7. Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
8. Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
9. Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.