Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Тази реч, която при нашето положение бе много неуместна, накара кръвта ми да кипне. Въпреки това, имах смелостта да го изслушам с едно търпение, което обикновено не притежавах. Безогледните укори на графа ме възмущаваха и имах голямо желание да му отвърна грубо, но чувствувах, че се намирам в деликатно положение и можех лесно да разваля собственото си дело, защото имах работа с един страхливец, който бе в състояние да ми отговори, че не бил дотолкова отчаян, че да рискува живота си да тръгне сам. Ако обаче останех сам, не бих могъл да разчитам на успех. Казах с приятелски тон, че съм сигурен в успеха на моето предприятие, макар че не мога да им съобщя подробности.
— Вашите мъдри съображения — казах на граф Асквино — ще ме подтикнат да действувам предпазливо. Имам доверие в бога и в своите собствени сили и ще преодолея всички трудности.
От време на време протягах ръката си, за да се уверя дали Сорадачи е още тук, защото през цялото време той не каза нито дума. Засмях се при мисълта какво става сега в главата му, след като беше съвсем сигурен, че го бях измамил. Към десет и половина часа му казах да види къде се намира сега луната. Той ме послуша, върна се веднага и ми каза, че след час и половина луната нямало да се вижда вече, а една извънредно гъста мъгла щяла да направи оловните покриви много хлъзгави, и опасни.
— За мен е достатъчно — отговорих му аз, — че мъглата не е зехтин. Опаковай наметалото си с една част от въжетата. Трябва да ги разпределим на равни връзки.
За моя голяма изненада той прегърна колената ми, след това хвана ръцете ми и ги целуна. Плачейки, ми каза:
— Моля ви, не искайте смъртта ми! Зная положително, че ще падна в канала. Не мога да ви принеса най-малката полза. Ах! Оставете ме тук и аз ще моля през нощта свети Франциск за вас. Във вашата власт е да ме убедите, но никога няма да ви последвам.
Естествено глупакът не знаеше, колко много молбата му съвпадаше с моите желания!
— Ти си прав, остани тук, но ти позволявам това при условие, че ще се молиш на свети Франциск. Преди това обаче донеси тук всички мои книги, искам да ги оставя на графа.
Той се подчини, без да възрази нищо и без съмнение с голяма радост. Моите книги струваха най-малко сто талера. Графът ми каза, че ще ми ги предаде при завръщането ми.
— Вие няма да ме видите вече тук, можете да разчитате на това. Книгите ще ви обезщетят за вашите две цехини. Извънредно приятно ми е, че подлецът Сорадачи няма смелостта да ме последва, той би ме затруднил. Освен това, мизерникът не е достоен да сподели с отец Балби и с мен честта на едно толкова красиво бягство.
— Това е вярно, каза графът, но възможно е утре да има основание да се поздрави за това.
Помолих графа за перо, мастило и хартия, които той имаше въпреки забраната, защото забраните не значеха нищо за Лоренцо, който за един талер би продал и самия свети Марко. Написах следващото по-долу писмо, което предадох на Сородачи и което не можах да прочета повторно, защото се намирахме на тъмно. Започнах с предсказанието на един мечтател, което написах на латински език.
„Аз не ще умра, а ще живея, за да възпявам славата на господа“.
„Господа инквизиторите проявяват всичко възможно, за да задържат насила виновника под оловните покриви. Виновникът, който е щастлив да не е затворник под честна дума, трябва също да стори всичко възможно, за да си възвърне свободата. Тяхното право се основава на юриспруденцията, правото на виновния е природата. И както вие не се нуждаете от неговото съгласие, за да го затворите, така и той не се нуждае от вашето, за да си възвърне отново свободата.“
„Джакомо Казанова, който пише това с горчивина в сърцето си, знае, че може да има нещастието да бъде хванат отново, преди да може да напусне държавата и да отиде на сигурно място в някоя гостоприемна страна. Тогава той би попаднал отново под меча на тези, от които се готви да избяга сега. Но ако би го постигнало това нещастие, той се обръща към човечността на своите съдии и ги моли да не отегчават ужасната му участ, от която се опитва да избяга, като го накажат, задето е послушал гласа на природата. Ако бъде заловен отново, той моли да му се върне всичко, което му принадлежи и което оставя в килията. Ако обаче има щастието да постигне целта си, той подарява всичко на Франческо Сородачи, който остава тук като затворник, защото няма смелостта да се изложи на опасност. Той не предпочита като мен свободата пред живота. Казанова моли техни превъзходителства да не забранят на нещастника този подарък, който той му прави. Написано един час преди полунощ, без светлина в килията на граф Асквино, на 31 октомври 1756 г.“