Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
16. Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, —
17. тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
Глава 9.
1. Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
2. За всекиго и за всички — едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
3. Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
4. Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
5. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
6. и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
7. И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.
8. Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.
9. През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.
10. Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри — победа, нито на мъдри — хляб, нито на разумни — богатство, нито на изкусни — благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13. Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14. малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15. ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16. И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17. Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18. Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.
Глава 10.
1. Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.
2. Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия — наляво.
3. По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
4. Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
5. Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:
6. невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.
7. Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.
8. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.
9. Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.
10. Ако се притъпи брадвата, и ако острието й не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.
11. Ако змия ухапе преди обайването й, то за обайника няма полза.
12. Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;
13. първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му — безумие.
14. Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?
15. Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.
16. Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!