Невинен

Имах известни колебания за това, но отчаянието има своя собствена логика, пък и не можах да измисля извинение да му откажа. Дойде около единайсет в неделя по дънки и фланелка, около десетина сантиметра по-висок от баща си, строен и потресаващо красив, с буйна черна коса, дълбоки сини очи и симпатична набола брада. Обиколи апартамента, като все повтаряше колко бил хубав, макар че сигурно щеше да го каже и ако от тавана висяха прилепи. Накрая седнахме да пием кафе на балкончето, където му показах подходящия ъгъл, за да види най-хубавата гледка към Сентър Сити и реката.

– Супер – обяви той. Събу обувките си, вдигна краката си на парапета и размърда босите си пръсти.

Винаги съм харесвала Нат, с когото се познавах от посещенията му при баща му. Той е от онези страхотни мъже, които понякога не смееш да погледнеш от страх да не зинеш от потрес, но е прекалено тромав и плах, за да го нарека готин. Той е наивен по очарователен начин. В живота срещаме твърде много хора, които изглеждат истински искрени за разлика от онези, които само се преструват.

Беше страхотен ден, свеж въздух полъхваше от реката и ние започнахме непринуден разговор, което не е много лесно с Нат. Той говори като запис, пуснат на бавна скорост, сякаш всичко, което казва, най-напред минава през кратка проверка някъде в мозъка му, преди да излезе през устата. Това може да затрудни дори човек като мен, свикнал да води основната част на разговора.