За всичко се плаща

Продиктува му номера на факса — имаха машина в секретариата. Не й харесваше този Тарадин, впрочем даваше си сметка, че тази неприязън едва ли е свързана с личностните качества на Владимир Антонович. Не й харесваше ситуацията, в която се бе озовала, ето защо изпратеният от Денисов частен детектив я дразнеше още преди да го е опознала. Ами гласът му! Докато слушаше ниския, дълбок, добре звучащ глас, Настя си представяше едър, як, разглезен от живота мъж, който гледа околните с презрително пренебрежение. О, господи, изобщо не искаше да вижда този Тарадин!

Тя звънна на секретариата:

— Любаша? Каменская се обажда. Миличка, приеми един факс за мен, без много шум, а? Трябва да представлява списък и лиценз на частен детектив. Може да има и трети лист — разрешение за оръжие. Ще го направиш, нали? Обаче тихомълком.

След като взе от секретариата документите, Анастасия се качи в кабинета си, чувствайки как ядът в нея отново се надига. По дяволите! Откъде й се стовари на главата този Тарадин с неговия списък! На глупачка ли иска да я прави? Добре, да видим колко ще успее.

Тя хвърли листовете на бюрото, отново седна до телефона и само след минути разговаряше с един от ръководителите на отдела на милицията в летище Шереметиево:

— Жорочка, веднага ли ще ме убиеш или ще почакаш малко, докато ти донеса подаръка?

— Ооо, Настася, изгубена душо! — разсмя се Георгий. — А ние те чакахме, чакахме, цял час не пусках хората до гишето, мислех, че всеки момент ще довтасаш, а ти, гадинка такава, изобщо не се весна. Как ще се оправдаеш сега?

— С любовта, Жорик — с какво друго! С вечната си любов към теб. Съвсем честно се канех да дойда, купих ти подарък — още бълбука в сейфа ми. Но не стана. Нали го знаеш лудешкия ни живот!

— Знам го, знам. — Георгий изобщо не се беше обидил, той прекрасно знаеше, че оперативният работник не е господар на времето си. — Защо се обаждаш тогава? В любов ли ще ми се обясняваш?

— Имам една молба към теб. Неприлична.

— Интересно, интересно. Давай, казвай молбата си.

— Жора, ще ти прехвърля по факса едно списъче, а ти провери полетите за Виена от 10 до 13 септември. Интересувам се колко имена от моя списък са летели в тази посока.

— Само до Виена или и през Виена за друга дестинация?

— И за друга, разбира се.

— И колко бързо ти трябва?

— Именно това е най-неприличната част от молбата ми.

— Ах ти, гадииинке! — проточи Георгий. Това беше любимата му думичка, с нея заменяше безброй други съществителни в руския език и я произнасяше някак особено — с фрикативно „г“ и дълго, изразително и, поради което тя звучеше ласкаво и далеч не сърдито.

След като се разбра с Георгий, Настя звънна на още две-три места и като се възползва от приятелските си връзки, помоли да проверят лиценза на Тарадин и неговото разрешение за притежаване и носене на оръжие. „Тъй, тъй, драги ми Владимир Антонович — каза си тя. — И няма да се срещна с вас, преди да получа отговори на запитванията си.“