Мистериум [bg]

— Недей! — вдигна ръка Корбет. — Милорд, познаваш закона. Това е комисия за разглеждане на углавно дело. Ще иззема всяко доказателство, което ми е нужно.

— Ще ни ги върнеш ли?

— След като приключа — вдигна ръце Корбет и облегна лакти на страничните облегалки на креслото си. — Разбира се, вие сте получили и други сведения. — Той протегна ръка. — Трябва да ми предадете и тях.

Стантън отново кимна и Бландфорд подаде още няколко парчета пергамент. Тези последните бяха различни, на тях имаше посочени часове и дати за нощни срещи между Уолтър Ившам и двамата разбойнически главатари в имението на съдията на Клодиърс Лейн. Корбет започна да ги прелиства и проучва.

— Първоначално не можахме да повярваме — промърмори Стантън, — но после предадохме сведенията на краля. Организирахме наблюдение и, както знаете, влязохме в дома на Ившам и го намерихме потънал в разговор с двамата разбойнически главатари. Възникна въпросът за златото, откраднато от монетарницата. Кралят реши, че Ившам, Уолдън и Хюбърт Монаха трябва да бъдат предадени на правосъдието. Той се надяваше да екзекутира и тримата, като предупреждение към всички останали. Ившам обаче се предаде на кралската милост. Той обеща пълни самопризнания, които щяха да изяснят всяка подробност.

— Направи ли го? — попита Ранулф.

— Не, убийството му сложи край на всичко това. Но все пак — въздъхна Стантън — получените сведения поне ни дадоха възможността да арестуваме бандите на Уолдън и Хюбърт. Мислехме, че най-добре ще е да държим главатарите далеч от техните последователи. Те бяха затворени в Нюгейт и по-късно щяха да бъдат изправени на съдебен процес в Уестминстър Хол, но разбира се, убийството на Ившам осуети всичко. Едни подробни самопризнания от негова страна щяха да бъдат от огромно значение и можеха да изиграят съдбоносна роля, но след като умря, кралят нямаше друг избор, освен да освободи двамата разбойнически водачи. — Стантън сви рамене. — Формално погледнато, те не бяха направили нищо противозаконно. Краденото злато бе намерено у Ившам; нямаше улика, водеща към тях. Те поддържаха тезата, че Ившам сам ги е повикал в къщата си — а как биха могли да откажат на главния кралски съдия?