![Измамата на краля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/0/izmamata-na-kralya-bg-download.jpg)
Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
Наближаваше девет вечерта, но тротоарите продължаваха да са оживени. Една майка подканяше момченцето си да не се размотава и изведнъж му напомни за Пам. Тя винаги преценяваше нещата и си мереше думите, обикновено лишени от емоции. Още го беше яд на нея за начина, по който прехвърли върху него проблемите с Гари. Естествено, поради бремето на вината, която й тежеше от доста време. Но нима не беше проумяла, че не бива да отваря вратите, зад които има само скелети? Преди шест месеца, когато му бе съобщила, че не е истинският баща на Гари, тя беше казала, че иска да бъде честна. Откога, по дяволите? Беше пазила тайната си толкова дълго време. Защо не я беше запазила завинаги? Ако си беше мълчала, нито той, нито Гари щяха да заподозрат каквото и да било.
Какво беше пробудило внезапния й стремеж към истината?
Преди много време, като млад и глупав лейтенант във флота, той беше наранил чувствата й. След това ходиха на брачни консултации, изгладиха отношенията си и той беше повярвал, че искрената му молба за прошка е била чута. Едва десет години по-късно, когато тя го напусна, той си даде сметка, че бракът им не е имал никакви шансове.
Изгубеното доверие никога не се връща.
Беше го чел някъде. И знаеше, че наистина е така. В същото време продължаваше да се пита какво изпитва човек, който е свидетел на все по-здравата връзка между баща и син, но прекрасно знае, че тази връзка, поне частично, е само една илюзия.
Той опипа джиесема в джоба си, очаквайки да звънне всеки момент. Не беше предал на Иън подробности от предишния си разговор. Разбира се, нямаше никакво намерение да разменя момчето. Нуждаеше се от компютърната флашка.
Преметнал двата сака през рамо, той последва Иън по тъмната уличка, която водеше към вътрешен двор, ограден от всички страни от тухлените стени на околните къщи. Светлината от няколко нарядко разположени прозореца беше достатъчна, за да види някаква малка каменна конструкция в далечния край на двора. Веднага разбра какво представлява тя — един от многобройните стари кладенци, пръснати из цял Лондон. Повечето градски квартали носеха имената на водоизточниците, които бяха използвали техните жители: Кембъруел, Кларкс, Сейнт Клемънтс, Садлърс. Съществуваха и свещените кладенци. Повечето от лековитите извори, известни още от времето на келтите, бяха отдавна изчезнали, но не и забравени.
Малоун се приближи и надникна през високата до кръста каменна стена.
— Там няма нищо — обади се Иън. — Запечатан е с бетонна плоча на около метър под отвора.
— Къде е специалното ти скривалище?
— Ей там.
Иън пристъпи към метална решетка в една от тухлените стени.
— Вентилационна шахта, която води към мазето — поясни той. — Никога не е била прикрепена стабилно.
Малоун наблюдаваше как момчето повдига решетката и започва да опипва вътрешността на тръбата. Миг по-късно той направи крачка назад. В ръката му се поклащаше още една найлонова торбичка от „Селфриджис“.
— Над решетката има нещо като лавица — поясни Иън. — Открих я случайно.
Малоун се възхити на изобретателността на хлапето.
— Да се върнем на улицата — предложи той. — Там е по-светло.
Напуснаха вътрешния двор и седнаха на някаква пейка под близкия уличен стълб. Малоун взе торбичката, изсипа съдържанието й и започна да го изследва. Две джобни ножчета, някакви накити, три ръчни часовника, банкнота от двайсет паунда и компютърна флашка с 32 гигабайта памет. Достатъчна за съхранението на огромно количество информация.
— Това ли е тя? — попита той.
Иън кимна.
— На пипане ми заприлича на запалка или на диктофон…
Малоун вдигна флашката и я огледа.
— Какво ще правим сега? — попита Иън.
Очевидно се нуждаеше от застраховка.
— Ще потърсим компютър, за да видим какво има вътре — отвърна Малоун.
Гари лежеше на канапето. На крачка от него седеше мъжът, който смучеше билков бонбон. По приблизителните му пресмятания от пристигането им тук беше изтекъл още половин час. Завързаните на гърба ръце го боляха, лицето му се потеше под вълнената шапка, ризата му също беше мокра. Успокояваше нарастващото напрежение в душата си с мисълта, че ако тези мъже искаха да му причинят нещо лошо, отдавна биха го направили. Но по всичко личеше, че го искат жив и здрав. Докога ли?