Пророчеството [bg]

— Кога беше това?

— Преди малко повече от две седмици. Сега Скив се е парализирал от страх, че Клийвър ще го намери отново. Не искаше дори да постъпи в болница, макар че, бог ми е свидетел, имаше нужда.

— И ти се грижиш за него?

— Като дворно куче, както сам каза. В комбинация с медицинска сестра.

— А имаше ли сделка между Зоуи и Скив, или това беше само за прикритие?

— Сделка имаше — каза мрачно Моли. — И заради тази сделка Скив си изпати.

— Каква беше тя?

— Нека той ти обясни. Скоро пристигаме.

Тя отби от магистралата и след още няколко минути поеха по тъмни и криволичещи пътища. Моли караше бързо, с изопнато лице, вперила поглед напред. Вляво от шосето отбиваше черен път; тя сви по него. Колата леко занесе покрай очукана указателна табелка, сочеща към някакъв мотел. Изровените коловози бяха разкаляни и хлъзгави от дъжда. Стигнаха до голям кален двор. В светлината на фаровете се виждаха туфи неокосена трева, изоставени чували с боклук, изпочупени мебели, смачкани кутии от бира. Сградите на мотела бяха ниски и порутени. Оплют от мухи неонов надпис хвърляше мъртвешка жълта светлина върху малките веранди на бунгалата и местата за паркиране отпред. Моли спря до един пикап и угаси двигателя.

Двамата слязоха от колата. Дъждът беше спрял, но въздухът тегнеше от влага. Два добермана в метална клетка лаеха яростно, изправени на жилавите си задни крака.

— Добре дошъл в новия дом на Скив — каза Моли.

В целия мотел светеха само два прозореца. Отвътре се чуваше приглушен звук на включен телевизор. Кучетата не преставаха да лаят. Пиянски мъжки глас някъде в далечината им подвикна да млъкнат.

Моли поведе Бен към номер десет. Дървената врата беше изметната от годините, боята се лющеше. Моли почука три пъти, силно и отчетливо.

— Аз съм, Моли — извика тя. Бръкна в чантата си, извади ключ и двамата влязоха.

Стаята беше тъмна и миришеше на влага, мухъл и дезинфектант. Моли дръпна завесите и запали една настолна лампа.

Скив Макклъски спеше. Като усети чуждо присъствие, той рязко вдигна глава и примига срещу светлината.

Беше около трийсетгодишен, като Моли. Може би някога е бил хубав мъж, каза си Бен, но сега това не личеше под синините и незаздравелите рани по лицето му. Тъмната му коса беше мазна и полепнала на сплъстени кичури по челото. Беше облечен в дочена риза с тъмни петна от пот под мишниците и седеше в изтърбушено кресло, повдигнал краката си върху табуретка. И двата му крака бяха в гипс от коленете надолу. Напряко в скута му лежеше голямокалибрена гладкоцевна пушка помпа и той нервно я попипа, като се събуди.