Смърт в сенките [bg]

Фиона изсумтя.

— Джорджия Лестър би пропуснала такава възможност за отявлена самореклама единствено ако някой й зашие устата. Сам знаеш, че е така. Не помниш ли, че след атентата на ИРА в Докландс се появи на онази премиера в книжарница на „Уотърстоун“ в Хампстед, съпроводена от куче следотърсач?

Кит се ухили.

— Никой не може да те обвини в слабост към Джорджия, нали?

— Е, това е, защото за разлика от теб, мен не облъчва с неустоимия си чар. Не съм от подходящия пол.

Кит разпери ръце.

— Тя просто не е в състояние да постъпва по друг начин, скъпа. Нали я познаваш. Влезе ли й някакъв бръмбар в главата, губи всякаква представа за действителността. Редакторът на Адам каза, че ги била подлудила. Заплашвала да мине към друго издателство, да уведоми пресата, че се страхува за живота си, защото издателите отказват да й осигурят защита.

— Знам, че ти е приятелче, но ако отделяше за писане половината от енергията, която влага в саморекламата, книгите й щяха да стават по-добри, а не по-слаби с течение на времето — отбеляза цинично Фиона.

Кит постави пръст на устните си.

— Шт. Говори по-тихо. Току-виж си дала някоя идея на издателите й. Нищо не би вдигнало тиражите по-успешно от една смърт при драматични обстоятелства. Доколкото разбрах, предварителните заявки за новата книга на Дрю са се удвоили след смъртта му.

— Не ме учуди особено — въздъхна Фиона. — Дали да не го кажеш на ченгетата? Я си представи, че Дрю е искал да сменя издателството. Издателят решава, че като го губи така или иначе, би могъл поне да вдигне приходите като за последно.