Целувката на гепарда [bg]

Хектор беше отрепетирал процедурата по спускането с Бърни и Нела. Щяха да потеглят привечер в деня, в който откриеха целта, и да прелетят над нея. Бърни и Нела бяха участвали в десетки подобни операции. Бяха експерти в спускането на товари с парашут. Отрядът на Хектор щеше да скочи, след което самолетът трябваше да продължи към избраното летище край границата. Там Пади и Дейв щяха да разтоварят камионите и да заемат позиция възможно най-близо до противниковата база, като останат незабелязани. При радиосигнал от Хектор щяха да пресекат границата и да се насочат към предварително определеното място за среща.

Това бяха двата най-нежелателни начина за измъкване. Хектор много разчиташе на Ханс Латеган и големия руски „Ми-26“, който можеше да им осигури бързо и чисто изтегляне. Алените и бели цветове на „Банок Ойл“ вече бяха изчезнали, заменени с кафяви и тъмнозелени маскировъчни петна. Машината щеше да чака на най-близката граница с пълни резервоари.

Хейзъл изпрати отговор на искането за откуп, уверявайки Звяра, че прави всичко по силите си да събере посочената сума, но че това ще отнеме време предвид размерите й. Изразяваше надежда, че ще успее да изпрати парите на посочената сметка в рамките на двайсет дни. Не получи отговор и страхът не я напускаше нито за миг. Не й оставаше друго, освен да чака, а Хейзъл Банок не я биваше в чакането. След като приключеше ежедневния си конферентен разговор с Хюстън и се обадеше на полковник Робъртс в Пентагона, имаше за запълване цели осемнайсет часа.

Всяка сутрин Хектор я вземаше със себе си да посрещнат пътническия самолет от Аш-Алман, столицата на Абу Зара. Взираха се в лицата на всички слизащи, но Утман и Тарик не бяха сред тях. Дори атлетичната издръжливост на Хейзъл си имаше граници, така че не можеха да прекарат повече от седем или осем часа на ден в бягане из дюните и гмуркане сред кораловия рай край брега. За щастие с нея се говореше лесно, след като започна да се доверява на Хектор и свали мъничко защитните си стени. Когато разговаряха за политика, той започна да забелязва десни уклони в иначе левите й разбирания. Тя обаче категорично се обявяваше против смъртното наказание и продължаваше да вярва, че човешкият живот е свещен и неприкосновен.