Един ден, един живот
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Един ден, един живот». Краткое содержание книги:
Както предрече Ной, скупчиха се над него. Държаха го за ръката, оправяха завивките му, повдигнаха му малко възглавниците. Оглеждаха го внимателно, докосваха го, суетяха се край него, прегръщаха го и го целуваха. Всички го обсипваха с въпроси.
Джеф се обади пръв:
— Сигурен ли си, че си добре? Лекарят каза, че си паднал лошо.
— Добре съм. Имам цицина, но нищо повече, просто съм малко изморен.
— Уплаших се до смърт — заяви Джейн. — Но много се радвам, че си добре.
— И аз — присъедини се към нея Дейвид.
— Не трябва да излизаш сам, когато ти се вие свят — укори го Кейт. — Следващия път просто изчакай някой да те изведе. Ще дойдат и ще те намерят.
— И сега ме намериха — възрази Ной.
Джейн се пресегна зад главата и набухна възглавниците му.
— Нали не си стоял там дълго? Не мога да понеса мисълта, че не са те намерили веднага.
— Не повече от няколко часа — поклати глава Ной.
— Няколко часа! — възкликнаха Кейт и Джейн и застинаха с ужасено изражение.
— Може би малко повече. Трудно ми е да преценя, понеже облаците скриваха слънцето.
— По-дълго ли? — попита Джейн. Ръцете й бяха стиснати в юмруци.
— Освен това бях мокър. Сигурно ме е навалял дъжд. Или пък са пуснали пръскачките.
— Можело е да умреш! — провикна се Кейт.
— Е, не беше толкова зле. Малко вода не е навредила на никого. Най-лошото беше, когато дойде една миеща мечка. Гледаше ме, все едно имаше бяс. И после ме нападна.
— Нападнала те е миеща мечка? — Джейн изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.
— Не беше точно нападение. Отблъснах животното, преди да успее да ме ухапе.
— Опитала се е да те ухапе! — провикна се Кейт.
— Е, нищо особено! И преди съм гонил миещи мечки.
Кейт и Джейн се спогледаха ужасени, после се обърнаха към братята си. Възцари се уплашено мълчание, преди Ной най-накрая да се усмихне. Посочи ги с пръст и възкликна:
— Хванахте се.
Закрих устата си с ръка, опитвайки се да заглуша смеха си. Видях, че встрани от мен Ана също прави всичко по силите си да остане сериозна.
— Недей да ни дразниш така! — сряза баща си Кейт и тупна отстрани по леглото.
— Да, татко, не е хубаво — додаде Джейн.
Ной присви развеселено очи.
— Нямаше как, сами си го изпросихте. Но за ваше сведение, намериха ме след броени минути. Добре съм. Предложих да карам до болницата, но ме накараха да се кача в линейката.
— Не можеш да караш. Дори вече нямаш книжка.
— Което не означава, че съм забравил да шофирам. Пък и колата още си е на паркинга.
Макар да не казаха нищо, усетих как Кейт и Джейн мислено кроят да му вземат ключовете.
Джеф се прокашля:
— Мислех си, че можем да ти вземем една от онези аларми, които се носят на китката. Така че ако се случи отново, веднага да получиш помощ.
— Не ми трябва. Просто се спънах в един корен. Едва ли щях да имам време да натисна копчето, докато падам. А когато се свестих, медицинската сестра вече беше дошла.
— Ще поговоря с директора — обади се Дейвид. — И ако той не вземе мерки за корена, аз ще го направя. Лично ще го отсека.
— Ще ти помогна — обади се Грейсън.
— Той не е виновен, че съм станал кьопав на старини. Ще се оправя след ден-два и ще бъда във форма за уикенда.
— Не се тревожи за това — каза Ана, — просто оздравявай.
— И давай по-кротко — настоя Кейт. — Притесняваме се за теб.
— Уплашихме се до смърт — увери го Джейн.
Да, Ной имаше право, наистина кудкудякаха като квачки.
— Ще се оправя — заяви той. — Да не сте посмели да отменяте сватбата заради мен. Очаквам я с нетърпение и не си мислете, че една цицина ще ме спре да дойда.
— В момента това не е важно — каза Джеф.
— Така е, дядо — съгласи се Ана.
— И да не отлагате — настоя Ной.
— Не говори така, татко — намеси се Кейт. — Ще останеш тук колкото е нужно, за да се оправиш.
— Ще се оправя. Искам само да ми обещаете, че няма да отменяте сватбата. Очаквам я с нетърпение.
— Не упорствай — помоли го Джейн.
— Колко пъти да ви повтарям? Това е важно за мен. Не всеки ден има сватби. — Даде си сметка, че няма да постигне нищо с дъщерите си, и потърси с поглед Ана. — Разбираш какво имам предвид, нали, Ана?