Кестеновия човек [bg]

Глава 45

Дъждът се изсипва като из ведро. Полицейски служители в черни униформи претърсват гората в дълги вериги, осветявайки повърхността на земята с фенери, а над върховете на дърветата, хеликоптер обикаля напред-назад, насочвайки лъчите си към тях. Хес и колегите му работят вече от седем часа, а отдавна бе минало полунощ. Трима ръководители на операцията по издирване разделиха гората на пет зони, всяка от които се изследва от претърсващи екипи, използвайки фенерчета Maglight и служебни кучета.

Всички входове и изходи бяха затворени веднага след откриването на трупа на Ан Сайер-Ласен и те поставиха патрули на няколко изходни пътища. Спираха автомобилите и разпитваха хората, но Хес се страхува, че всичко ще бъде безсмислено. Те стигнаха дотам твърде късно и все още изостават. Дъждът започна малко след пристигането им в гората и каквито и доказателства да има — отпечатъци от стъпки, следи от гуми, каквото и други — са отмити, оставяйки на детективите усещането, че се сблъскват с някакъв фантом, зад който стоят боговете на времето. Той си спомня трупа на Ан Сайер-Ласен и малката фигура на рамото й и се чувства като зрител, който бяга, търсейки изход от театър, неспособен да гледа сцената, случваща се пред очите му. С мокри дрехи той се връща от северната част на гората по една от основните пътеки, маркирани на картата от ръководителите на издирвателната операция. По-млад офицер е излязъл от района си, за да пикае зад едно дърво и Хес го засича и му нарежда веднага де се върне към групата си. Офицерът бързо се връща и Хес съжалява за избухването си. Чувства, че не е във форма: тялото му не се подчинява, мислите му бягат. Твърде отдавна не е имал такъв случай, ако изобщо е имало подобен; и точно сега трябваше да гледа футбол по телевизор с плосък екран в жалкото си малко жилище в Хага или на път за някоя европейска столица на поредната си глупава мисия, а не да обикаля някаква гора в Копенхаген под проливен дъжд.

Хес се връща на мястото на убийството, където огромни прожектори осветяват живия плет сред дърветата, а облечени в бяло криминалисти, хвърлят дълги сенки. Преди няколко часа тялото на Ан Сайер-Ласен беше извадено от храстите и отнесено в Института по съдебна медицина, но Хес търсеше Тулин. Тя се задава от западния край на гората — мократа й коса е сплъстена — и, след като приключи да говори по мобилния си телефон, изтрива мръсотия от лицето си с ръка. След като среща въпросителния поглед на Хес, тя поклаща глава, като обяснява, че в западната част на гората нищо не е намерено.