Игра с огъня [bg]

Бейкър кимна.

– Най-често става въпрос за "тапи". Случва се, когато пясъкът задръсти или блокира сондажа. Помпата се изключва автоматично, защото налягането в тръбата скача и се задейства авариен сигнал.

– Как се справяте с този проблем? – попита Джеймисън.

– Отваряме сондажа и изсипваме барели с течност, която да разчисти тапата. При по-сериозни случаи – например ако има нужда от инвазивна интервенция, тъй като оборудването е корозирало или условията в резервоара са се променили – използваме ремонтна сонда. Спускаме специално оборудване, което ни позволява да разгледаме какво става вътре и да измерим определени параметри, след което решаваме как да процедираме.

Декър изглеждаше впечатлен.

– А аз винаги съм смятал, че просто копаеш дупки с лопата.

– И това съм правил навремето – ухили се Бейкър. – Но сега всички разчитаме на науката и технологиите. Предпочитам да работя във фургон със собствена тоалетна, климатик през лятото и отопление през зимата.

– Изумително наистина – отбеляза Джеймисън.

– Колко дълго планираш да останеш тук, Стан? – попита Декър.

– Колкото се налага, за да спестя пари и да се пенсионирам. И да помогна на децата да се изучат. После ще замина за Флорида, ще изхвърля телефона си в океана и ще ловя риба. И няма да се върна, докато съм жив.

– А сега ми кажи какво си спомняш за човека, който ти е казал, че седите върху бомба с часовников механизъм. Бен, нали?

– Да… поне така се представи.

– Фамилия?

Бейкър разтри лицето си с длани и се облегна на стола.

– Не си я спомням. Мина повече от година, около нас имаше много хора и аз бях пил…

– Сигурен ли си, че е бил от военновъздушните сили?

– Да, беше в камуфлажна униформа, а и сам каза, че служи там.

– Ако ти покажем снимки на всички служители, ще успееш ли да го познаеш?

– Най-вероятно да. Но как ще го направите? Бил съм в армията. Военните не споделят информация с никого.

Декър погледна Джеймисън.

– Ще измислим нещо.