Ритуалите на водата
- Автор: де Уртури Эва Гарсиа Саэнс
- Серия: Мълчанието на Белия град #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0361-5
- Переводчик: Мариана Китипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ритуалите на водата». Краткое содержание книги:
Скоро Кракен разбира, че си има работа със сериен убиец, който имитира Ритуалите на водата на свещени места в Страната на баските и Кантабрия, като умъртвява хора, които според него не заслужават да бъдат родители.
Но главната инспекторка Алба де Салватиера също чака дете. И има голяма вероятност то да се окаже на Кракен.
А убиецът е някъде наблизо.
Непредсказуем и увлекателен, Ритуалите на водата е великолепен черен роман, чийто достойнства са не само в умело изградения сюжет, но и в културния контекст, историческото документиране и изненадващия финал.
"Тичах" — написах.
"Тичах сутрин, но вече нямам желание" — добавих мислено.
— Започни да тичаш отново, но трябва да правиш също упражнения за заякване. Сега лявата зона на мозъка ти трябва да възстанови връзките между невроните. Всичко, което стимулира дясната ти страна, е препоръчително — топки с шипове за дланта на ръката и ходилото на крака, всякакъв предмет, който стимулира чувствителността на крайниците. Превърни терапията в своя фикс идея, с теб ще се виждаме всеки ден и ще те притискам здраво, за да видя резултати. Сигурно ще ме намразиш, но ако престанеш да идваш, аз ще продължа да говоря и да приемам пациенти, а ти ще продължиш с новопридобитата си афазия на Брока.
"Нямам никакви възражения."
— Днес трябва да тествам преглъщането, състоянието на мускулите на лицето и устата, както и гласа ти. Ще ти покажа какви упражнения да правиш и искам още тази вечер да започнеш рехабилитацията. Прави ги поне веднъж на ден.
Кимнах с глава. Логопедката ми се усмихна.
След безброй изследвания, чиято цел така и не разбрах и които ми се сториха почти едни и същи, тя приключи оценката си и извади огледало от чекмеджето на бюрото си. Започна търпеливо да ме учи да движа езика си от север на юг, от изток на запад и във всички възможни посоки в пространството.
Вече беше осем вечерта, когато излязохме на улицата, след като Беатрис заключи кабинета си и ми подари една близалка, за да продължа да движа езика си.
Вече не валеше и беше доста захладняло, но за моя изненада под светлината на един уличен стълб на отсрещния тротоар ни чакаше брат ми Херман, наконтен с един от безупречните си костюми, шити по поръчка, и с трите връхчета на кърпичката, подаваща се от горния му джоб, точно до сърцето.
"Ден в съда?" — написах на мобилния си и му го показах.
— Ден в съда — потвърди, но не гледаше мен, очите му се бяха заковали в новата ми терапевтка и аз побързах да ги представя един на друг.
"Беатрис Корес, логопедката ми — написах на мобилния и го показах на двамата. — Това е Херман Лопес де Аяла, брат ми. Адвокатската му кантора е на площад "Америка" и явно не е могъл да се сдържи и е дошъл да ме вземе!
Беатрис протегна ръка, Херман се възползва, за да я целуне галантно — жест, който обикновено очароваше жените. Изгледах го леко учуден, отдавна не го бях виждал да прави това. Беатрис обаче не изглеждаше учудена от ниския ръст на брат ми.
— И как се държа той, докторе? — попита я той, докато вървяхме към улица "Мануел Ирадиер".
— Днес започнах предварителните тестове. Но ще се възползвам от присъствието ви, за да настоя пред пациента ми да се ангажира с терапията и извън сеансите ни. Ако можете да му помагате с упражненията, които ще му давам за вкъщи, напредъкът му ще бъде по-бърз и…
— Смятайте го за сторено — прекъсна я Херман. — Всички горим от желание да чуем отново гласа на досадния ми брат. С Унай отиваме да хапнем пинчо в "Сабурди", ако желаете, заповядайте с нас.
Беатрис го погледна така, сякаш предложението страшно ѝ е харесало, и мисля, че за момент бе изкушена да го приеме.
— Благодаря ти много, но сеансът приключи — каза тя, минавайки отново на "ти". — Унай, ще се видим утре в седем. С написано домашно. Искам бързи резултати. Херман, беше ми приятно да се запознаем.
И Беатрис и червените ѝ обувки с остри токчета затропаха към улица "Дато", докато брат ми я гледаше, сякаш пред него се бе явила богинята Мари.
"Какво беше това, Херман?" — тикнах аз мобилния пред очите му, за да прочете написаното, защото нямаше друг начин да престане да я гледа.
— Кое? — попита, все още погълнат от полюшването на бедрата ѝ.
"Това" — посочих логопедката ми.
— Нищо, просто си помислих, че си в добри ръце, и това ме радва много, Унай. Искам да се възстановиш напълно, искам да затворим страницата, годината да свърши и да забравим за нея.
Блестящ. Брат ми беше блестящ в усукването. И много елегантен, това беше стихията му.
Какво щеше да му струва да каже: "Твоята логопедка е много интересна жена"? Предполагам, че беше от неудобство заради спомена за Мартина. Разбирах го, преживях същото след случилото се с Паула.
Чувство за вина, че се връщаш отново към живота, онова усещане, че изневеряваш на някой, който е мъртъв, че вършиш предателство — усещане, което бях намразил, но което не отслабваше с времето.
Прибрах се рано вкъщи, но си легнах много късно — повторих двайсет и четирите упражнения три пъти. Онази вечер разбрах какво е да имаш мускулна треска в дъвкателните мускули. Мозъкът ми също прегря, след като свалих приложенията, които ми бе препоръчала логопедката, и се опитах да изричам несвързани срички. Изпих най-прилежно хапчетата, които ми бе предписала невроложката, и заспах щастлив и доволен.