![Зад кулисите на ФСБ (КГБ) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/8/zad-kulisite-na-fsb-kgb-bg-download.jpg)
Зад кулисите на ФСБ (КГБ) [bg]
- Автор: Форд Эрик
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-948-4
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Зад кулисите на ФСБ (КГБ) [bg]». Краткое содержание книги:
Воскобой, Алексей Савич. Шпионирал е в Турция (1955–1968, с прекъсвания), там е бил и резидентна КГБ. В един момент работи като съветник на Волски от Търговско-промишлената палата. След идването на демокрацията Воскобой се отдава на бизнес — заема поста заместник-председател на Акционерната търговска банка за инвестиции и технологии. Тази банка, регистрирана в Москва през 1993 година, се смята за сравнително малка — собственият й капитал е около 5 милиона долара. Затова пък тя разполага с обширна финансова мрежа, разпростряна от Сингапур до САЩ. Воскобой организира и ръководи банката Unirea в Румъния, която става брънка в тази верига. На един румънски сайт има подробни сведения за тези чекистки далавери в Румъния: банката Unirea се занимава най-вече с пране на мръсни пари. Освен Воскобой в управата й е Иванов, шпионирал по-рано в Индия зад паравана на „Интурист“, както и други персони от този род. Този шпионски бизнес набира скорост — през 1997 година в Румъния е регистрирана и Nova Bank със собствен капитал от 400 милиарда леи, а Воскобой става неин вицепрезидент.
Герашченко, Виктор Владимирович, роден през 1937 година. През 1960 година завършва МФИ. Ръководи съветски банки в чужбина: в Англия (1965–1967), в Ливан (1967–1972), в ГФР (1974–1977), в Сингапур (1977–1982). Разбира се, подобна дейност е немислима без тясна връзка с външното разузнаване. От решаващо значение за кариерата на Герашченко е Ливан — в тази „гореща точка“ той се запознава с Примаков, бъдещия началник на външното разузнаване на Русия. От 1982 година Герашченко работи във Външнотърговската банка на СССР. От 1989 до 1991 оглавява централната банка (Госбанк) на СССР. След това на два пъти ръководи Централната банка на Русия (юли 1992-октомври 1994, септември 1998-март 2002). В паузата, от 1996 година, Герашченко е председател на управителния съвет на Международната московска банка. Това е много голяма банка, активите й се оценяват на 2,8 милиарда долара (2003 година). През есента на 1998 Герашченко се прочува с това, че неговата банка не само не фалира при дефолта, а обратното, дори излиза с голяма печалба, като продава прословутите държавни краткосрочни облигации само няколко дни преди катастрофата. Всички анализатори свързват второто назначение на Герашченко като председател на Централната банка на Руската федерация (ЦБР) през септември 1998 година с Примаков, който тогава става министър-председател. Двамата заедно определят финансовата политика, по онова време дори се говори за „режима Примаков-Герашченко“.
Горшков, Алексей, роден през 1962 година. През 1985 завършва Института за страните от Азия и Африка, знае английски и арабски език. Изкарва си казармата в Туркмения и Йемен, след това работи в Съюза на дружествата за приятелство с чужбина. В Йемен по това време фактически тече гражданска война и нашите помагат на „прогресивните сили“. Горшков без съмнение е шпионин. От 1992 година работи в „Интерфакс“, след това в някаква Агенция за нефтена информация. От 1995 година е заместник-началник на управлението по комуникациите на компанията ЮКОС. Което за сетен път доказва „азиатските корени“ на тази фирма. През 1999 година Горшков преминава в администрацията на правителството на Руската федерация и от март 2002 ръководи департамента за правителствена информация. Администрацията на правителството е едно от малкото оцелели убежища за шпионите от „азиатската мафия“.
Евстафиев, Генадий Михайлович. Генерал-лейтенант от разузнаването. Започва службата си в 14-и отдел на ПГУ — шпионира в Пакистан и в Индия. Индия е един от центровете, където се заражда ръководното ядро на „азиатската мафия“. Оттам Евстафиев се прехвърля в Япония: по това време резидент там е генерал Ерохин, който също е работил в Индия и помага на своя колега да се настани в прилична страна. Но вместо да му е благодарен, Евстафиев влиза в конфликт с него. Избухва страшен скандал, в резултат на което не само изтеглят генерал Ерохин от Япония, но и го изгонват от разузнаването. А Евстафиев след Япония се нарежда още по-добре — заминава на работа в Ню Йорк, в централата на ООН. Такива пътувания из цял свят навеждат на мисълта, че в разузнаването Евстафиев е служил във външното контраразузнаване. Официално тази служба би трябвало да вербува служители от вражеските спецслужби, но да се превербува един офицер от спецслужбите е практически невъзможно, ако самият той не го поиска, което се случва рядко. Тъй че в действителност „контраразузнавачите“ следят денонощно всички служители от съветските посолства, включително и разузнавачите. Можем да си представим как останалите офицери от разузнаването се отнасят към такива „контраразузнавачи“. След победата на демокрацията генерал Евстафиев отначало ръководи управлението на СВР по контрола над въоръжението. След това става началник на департамента на СВР.