Богат, беден
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Мечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богат, беден». Краткое содержание книги:
Конфликтът между братята Джордах е конфликт между две ценностни системи с недвусмислено изразен идеен характер. Самоуверен и амбициозен, единият отстоява правото си да преуспее в живота с цената на непосилни жертви. В стремежа си към материален успех той се лишава съзнателно от пълноценни човешки контакти. Другият е принуден — в непрестанна борба с околните — цял живот да се разплата със себе си. Любовта и алчността, честолюбието и корупцията се изявяват сред сложни взаимоотношения и драматични ситуации.
Богатството и бедността имат неподозирани измерения в човешките души и техните външни прояви чертаят противоречията в житейския път на героите.
ГЛАВА ШЕСТА
1
Немско ядене, помисли си Мери Джордах, като видя как мъжът й донася от кухнята тавата с печена гъска, гарнирана с червено зеле и с кнедли. Емигрант!
Не можеше да си спомни откога не бе виждала Джордах в толкова добро настроение. Падането на Третия райх тази седмица го беше направило весел и общителен. Поглъщаше жадно вестниците и се смееше злорадо на снимките, които показваха как немските генерали подписват документите за капитулацията. Днес беше неделя и Рудолф навършваше седемнадесет години; по този случай Джордах беше обявил празник в къщи. Той не признаваше рождените дни на никой друг от семейството. Беше купил на Рудолф прекрасна въдица, бог знае колко скъпа, а на Гретхен разреши да задържи половината от заплатата си вместо една четвърт, както тя правеше досега. Дори даде на Томас пари да си купи нов пуловер, защото беше загубил стария. Ако можеше немската армия да капитулира всяка седмица, животът в дома на Аксел Джордах щеше да бъде поносим.
— Отсега нататък — каза Джордах — в неделя на обяд ще ядем всички заедно. — Кървавото поражение на неговия народ, изглежда, бе породило сантиментални чувства към кръвните му роднини.
И така, всички се събраха около масата — Рудолф, смутен, че е виновник на тържеството, седеше съвсем изправен като кадет от „Уест Пойнт“, с риза и вратовръзка; Гретхен, с дантелена бяла блузка, изглеждаше въплъщение на невинността. Блудница! И Томас с дръзката си, самоуверена усмивка — днес старателно измит и сресан. След Деня на победата у Томас беше настъпила необяснима промяна — от училище се прибираше право у дома, учеше по цяла вечер в стаята си и за първи път през живота си помагаше в магазина. В душата на майката проблеснаха искрици на плаха надежда. Може би по силата на някаква неизвестна магия замлъкналите оръдия в Европа ще направят от тях едно нормално семейство.
Представата на Мери Джордах за нормално американско семейство се беше оформила предимно от поученията на сестрите в приюта, а по-късно от рекламите в популярните списания. В нормалните американски семейства всички бяха добре измити, миришеха на хубаво и постоянно се усмихваха един на друг. Отрупваха се с подаръци за Коледа, за рождени дни, сватби, годишнини и за Деня на майката. Имаха възрастни, но запазени родители, които живееха в провинцията в някоя ферма и притежаваха поне една кола. Синовете наричаха баща си „сър“, а дъщерите свиреха на пиано и споделяха с майките си с кои момчета имат среща; всички използуваха тоалетна вода. Събираха се заедно на закуска, на вечеря и на обяд в неделя, ходеха редовно на църква и цялото семейство прекарваше лятната ваканция на море. Всеки ден бащата обличаше тъмен костюм и отиваше на работа в кантората си; той имаше голяма застраховка за живот. Всичко това не беше ясно формулирано в съзнанието й, но то представляваше онзи недостижим стандарт, по който тя сравняваше собственото си съществуване. Тъй като беше твърде стеснителна и в същото време високомерна, за да общува със съседите си, тя не знаеше какъв живот водят другите семейства в града. Богатите бяха недостъпни за нея, а бедните не заслужаваха дори презрението й. Според нейните мъгляви и хаотични преценки тя, съпругът й, Томас и Гретхен не представляваха в никакъв случай семейство, което тя можеше да приеме или което можеше да й достави радост. Те бяха по-скоро грубияни, тръгнали почти случайно заедно на пътешествие, и най-доброто, на което можеха да се надяват, беше да подтискат враждебността си. Рудолф, разбира се, не влизаше в тази група.
2
Аксел Джордах сложи със задоволство гъската на масата. Цялата сутрин беше приготвял обеда, като беше отпратил жена си от кухнята, но този път без обичайните обиди, че не може да готви. Наряза птицата грубо, но с ловки движения, и поднесе на всички огромни порции, като подаде първата чиния на майката, за нейна най-голяма изненада. Беше купил две бутилки калифорнийски ризлинг и напълни тържествено чашите. Вдигна тост:
— За моя син Рудолф, по случай рождения му ден — каза той с дрезгав глас. — Дано оправдае надеждите ни и се издигне до върха, но нека не ни забравя.
Всички отпиха тържествено, но майката видя, че Томас направи лека гримаса. Може би виното му се е сторило кисело.
Джордах не уточни кой връх очаква синът му да покори. Уточненията не бяха нужни. Върхът съществуваше със своите ограничения, избраници, привилегии. Когато се изкачиш на него, онези, които са пристигнали преди теб с кадилаците си, те посрещат с възторжени хвалебствия.