Времето е най-простото нещо
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евгени Орлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето е най-простото нещо». Краткое содержание книги:
Всичко е наред, докато по време на едно пътешествие Блейн не открива, че в ума му се е настанило едно извънземно същество. От този момент те са двама в едно тяло…
Във въздуха витаеха чистота и просторност, които завладяваха въображението. Носеше се дъх на свежест, съществуваше усещане за пространство.
Управителят на мотела се появи с лек бяг по алеята, като люлееше връзка ключове. Отключи вратите и ги разтвори.
— Всичко е в пълен порядък — каза той. — Ние сме много внимателни. Има капаци за всички прозорци, а ключалките са най-добрите възможни. В килера ще намерите комплект от шестоъгълни знаци и талисмани за щастие. Преди това ги инсталирахме ние, но разбрахме, че някои от нашите гости имат свои идеи за най-доброто им приложение.
— Много предвидливо от ваша страна — каза Стоун.
— Добре е човек да е на уютно и сигурно място — отвърна управителят.
— А къде ще ни упътиш да хапнем, приятелю? — попита Стоун.
— Разполагаме с ресторант отпред…
— Ще го посетим — намеси се Хариет. — Направо умирам от глад.
— Бихте ли спрели на път за натам — каза управителят, — за да попълним регистрационната книга, ако нямате нищо против?
— Разбира се — отвърна Хариет.
Той й подаде ключовете и се затича обратно по алеята, кимайки и покланяйки се на наемателите от другите бунгала.
— Хайде да влезем — каза Стоун.
Той отвори вратата и направи път на Хариет и Блейн, после сам влезе и затвори след себе си.
Хариет хвърли ключовете на едно шкафче и огледа стаята.
— А какво се случи с теб? — попита тя Блейн. — Аз се върнах на онова място край границата и градът беше в паника. Беше се случило нещо ужасно. Така и не разбрах какво. Трябваше бързо да се махна оттам.
— Избягах им — каза Блейн. Стоун му подаде ръка.
— Направил си го по-добре от мен. Измъкнал си се съвсем чисто.
Ръката на Блейн бе погълната от голямата шепа на Стоун и задържана там — не разтърсена нагоре-надолу, а просто стисната.
— Хубаво е, че отново сме заедно — каза Стоун.
— Ако не ми беше позвънил онази нощ — отвърна Блейн, — щяха да ме пипнат неподготвен. Спомних си какво ми беше казал. И не ги чаках да сложат ръка върху мен.
Стоун пусна ръката му и те застанаха един срещу друг, като се гледаха. Този Стоун беше по-различен от онзи, когото Блейн помнеше. Стоун винаги е бил голям човек и все още беше такъв, но сега големината му не бе само физическа и външна — още при вида му се усещаше и едно безспорно величие на духа. А също и новопоявила се твърдост.
— Не съм сигурен, че съм ти направил услуга с появяването си — каза му Блейн. — Пътувах бавно и оставях много следи. Много е вероятно някоя от хрътките на „Фишхуук“ вече да е по петите ми.
Стоун направи пренебрежителен жест, почти нетърпелив, сякаш казваше, че „Фишхуук“ вече няма значение.
Той прекоси стаята и седна на един стол.
— Какво стана с теб, Шеп?
— Бях заразен.
— Също и аз — каза Стоун.
Той замълча за миг, сякаш в мислите си отново се връщаше към онова време, когато бе избягал от „Фишхуук“.
— Когато оставих телефона — продължи той, — те вече ме чакаха. Тръгнах с тях. Нямаше никаква друга възможност. Заведоха ме на едно място… (обширно, просторно място на морския бряг с една огромна, безразборно построена сграда — бяла, толкова бяла, че чак блести — с небето, което е толкова синьо, че те заболяват очите; синева, която поема и отразява яркостта на слънцето и въпреки това е толкова дълбока, че можеш да се взираш в нея, докато се загубиш в далечината. А около разхвърляното здание има и други постройки, които се губят пред голямото поради по-скромните си размери. Обширната тревна площ расте толкова буйно, че човек се досеща, че това е възможно единствено чрез постоянно напояване. Отвъд зеленината на моравата лежи снежнобялата ивица на песъчливия морски бряг и синьозелената маса на океана, с пръски пяна високо във въздуха — там, където вълните се разбиват в скалите по брега. А над плажа се виждат многото шарени чадъри…)
— По-късно разбрах, че това е Байа в Калифорния. Мястото е диво, а прочутият курорт е разположен в самия център на тази пустош… (Флагчетата на игрището за голф, които плющят от морския бриз, белите четириъгълници на тенискорта, верандата с гостите, които седят лениво и разговарят в очакване на количките с алкохол и подносите със сандвичи, облечени в безупречни ваканционни тоалети.) Там имаше условия за риболов, за каквито никога не си и мечтал, за лов по хълмовете и за плуване през цялата година…