Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
От назъбените крепостни стени часовоят оповести часа.
Доминик стана и закрачи неспокойно. След малко се запъти към бойниците с твърда крачка.
— Не са се появявали изменници — извика Дънкан след него.
— Не се страхувам от изменници, а от зимата — рече Доминик, без да спре.
След малко се чу ехото от ботушите му по спираловидната каменна стълба водеща към господарската дневна. Дънкан погледна Мег.
— Какво го гложди, Меги? — попита той.
Тя се усмихна, като чу детското си име, но усмивката й бързо изчезна.
— Моят съпруг често мисли за крепостта Блакторн — каза просто тя.
— Чула ли си да се говори за някакви беди?
— Не. След като Доминик така жестоко се справи с Рийвърс, разбойниците или избягват земите ни, или преминават през тях, без да безпокоят хората ни.
— Тогава защо Доминик е неспокоен като окован във вериги вълк?
За миг Мег затвори очи. Под дрехите й бебето силно я ритна. Тя положи ръце върху утробата си, окуражена от живота в себе си. Колкото и неудобства да създаваше бременността, очевидното здраве на бебето я радваше.
— Причината е проста — рече Мег, като въздъхна. — Аз имах сънища.
Дънкан изсумтя.
— Там, където става дума за твоето Глендруидово наследство, нищо не е просто, Меги.
Мег тръсна глава. Златните звънчета пропяха и дългите й, хлабаво сплетени плитки проблеснаха червеникави на светлината.
— Сънувах два вълка, единият черен, другият белезникав — каза Мег. — Сънувах дъб с лешникови очи. Сънувах арфа, която пееше с глас на славей в ръцете на русокос рицар. Сънувах буря около всички тях. Дяволска буря…
— Нищо чудно, че Доминик е неспокоен — каза Дънкан мрачно.
— Да, Силният Томас пази крепостта Блакторн, докато ни няма там. Томас е верен рицар и смел воин, но не е водач на хората. Ако зимата препречи пътя ни и в наше отсъствие се появи беда…
Дънкан изруга глухо и прокара пръсти през косата си.
— Трябва да се върнете в крепостта Блакторн — каза рязко той. — Достатъчно много време прекарахте в Стоунринг, за да се занимавате с проблемите, които създадох.
— Нямах това предвид — запротестира Мег.
— Знам. Но така или иначе е вярно.
Дънкан се изправи на крака с изненадваща за толкова едър мъж грация. За миг се загледа в огъня.
— Ще изпратя с вас войници до имението Карлайл — каза той. — След това ще сте в безопасност. Бих дошъл и аз, но…
— В Стоунринг имат нужда от теб — довърши Мег вместо Дънкан.
— Да. Особено с този трижди проклет рицар изменник, подгонил слабите.
За малко Дънкан раздвижи ръце, сякаш усещаше хладната тежест на бойния си меч, който се хлъзга в дланите му и приляга така, като че ли е направен точно за него.
— Ще наредя да приготвят конете и багажа ви на разсъмване — рече Дънкан. — Не се тревожи, Меган. Ще се грижим за съпругата на Саймън в негово отсъствие така, както за собствените си жени. Когато Ариана се оправи, ще я доведем в Блакторн при съпруга й.
Дънкан не се съмняваше нито за миг, че Саймън ще напусне крепостта Стоунринг заедно с господаря си — своя брат Доминик.
Глендруидския вълк не пазеше в тайна колко много цени съветите, компанията и бойните умения на своя брат.
Саймън, наречен Верният.
Мег въздъхна и се заповдига на крака.
— Остани до огъня — рече бързо Дънкан, като приближи до нея.
— Трябва да нагледам пациентката си.
Дънкан повдигна Мег на крака и й се усмихна с истинска обич.
— В по-добри времена трябва да заведеш твоя Доминик до каменния кръг. Свещеното самодивско дърво ще разцъфне за двама ви, Меги. Сигурен съм в това, както съм сигурен в ударите на сърцето си.
Усмивката на Мег беше като слънце — само топлина и светлина. Като се надигна на пръсти, тя докосна с устни бузата на Дънкан.
— Дано да е така — каза тя.
Все още усмихната, Мег се изкачи по стълбите до стаята на Ариана. Както очакваше, Касандра беше там и бродираше до леглото някаква малка дреха.
Завесите на балдахина бяха дръпнати, за да пазят от евентуално течение.
— Как е тя? — попита Мег.
— Спи.
— Има ли треска?
— Не засега — отвърна Касандра. — Става Богу.
— Саймън заедно с Доминик ли е?
— Не — отвърна дълбок глас иззад завесите.
Саймън дръпна една от завесите навреме, за да улови изненадания поглед на Мег.
— Не се тревожи — каза той. — Внимавам да не й навредя. Но като ме няма, става неспокойна.
Мег погледна зад Саймън към Ариана. Тя се беше свила под завивките с лице, обърнато към Саймън. Виолетовата рокля лежеше като мост между мъжа и жената.
Мег се обърна намръщена към Касандра.
— Не знам вашите учени ритуали за лекуване — каза Мег, — но глендруидите много държат да не се дава нищо непречистено на болния.