Восъчната персона
- Автор: Тинянов Юрий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Восъчната персона». Краткое содержание книги:
А двупръстите изпиха спиритуса от едната стъкленица — разредиха го наполовина с вода, дотолкоз им стигаше умът. Те много се развеселиха и ходеха, блъскаха се, смееха се, кикотеха се, а после взеха да танцуват пред восъчното подобие, ама толкоз тромаво, че то стана и им посочи: вън.
И безумляците си излязоха, изнизаха се едни подир друг, кротко. Беше им весело и все едно.
А восъкът стоеше с отметната глава и сочеше към вратата.
Наоколо всичко беше негово, Петрово — кучето Тиран и кучката Лизета, и кученцето Еоис. Козинката на Еоис беше щръкнала.
Кобилката Лизета, която беше носила героя по време на Полтавската битка, с извезан чул.
В мазето имаше две глави, познати, домашни: Мария Даниловна и Видим Иванович. А дясната вежда на Мария Даниловна беше надигната.
Висеше гвинейският папагал, натъпкан с морска трева, с две тъмни стъкълца вместо очи.
Липсваше само внучето му, него го беше изхвърлил със стъкленицата безумлякът през прозореца, онова важното, златистото.
По масите бяха наредени много минерали.
И всичко беше спокойно, защото туй беше голяма наука.
А веждата на Мария Даниловна още беше надигната.
Стоеше в Кикин палат, в държавното учреждение восъкът, изработен от прочутия, известен на всички майстор, господин граф Растрелий, който сега наблизо, пак в Леярската част, спеше.
А важната натуралия, монструм рарум, шестопръстият — липсваше; туй беше загуба и излезе нареждане да го хванат.
Шестопръстият сега седеше в една къща, у полицейската булка Агафия, където имаше тайна кръчма, до тайната търговска баня; и банята, и кръчмата за едни бяха затворени, а за други отворени.
И в туй време шестопръстият седеше и разказваше, а отсреща му седеше Иванко Жузлата, или Иванко Комина, или Иван Жмакин, и двамата бяха трезви.
— Голяма наука има там — разказваше шестопръстият, — голяма. И кон има крилат, и змей рогат. И цялата наука е разпределена по шкафове; шкафовете са германска изработка и са правени чак в Стъклен град. Скъпоценните камъни са заключени в шкафовете, та да не ги изкрадат, те не се виждат. А другата наука всичката е в стъкленици, с водка. И водката е всякаква: има обикновена водка, има и препечена.
И Иван му завиждаше.
— Докарваха я от Немско — каза той, — корабът беше холандски — помня.
— А най-главната наука е в мазето, в стъкленица с препечена водка, и туй е една мома, и дясната й вежда е надигната. И никой в анатомиите не знае защо е надигната таз вежда.
И Иван се съмняваше:
— Защо пък дясната?
А после се наканиха да си вървят и шестопръстият плати на кръчмарката. А когато си тръгваха, един пияница се лепна за тях и им каза да се вардят от пазачите и стражарите, щото били наблизо, и че най-добре било да си отиват по къщите.
Тогаз Иванко присви очи, хвана пияницата за яката и се усмихна.
— Туй не е на пъдарите работа — каза Иванко, присвил очи, — а ако искаш да знаеш, тръгваме надолу по Волга, при башкирците, към ничиите земи.
И поеха натам.