Всичко си има цена
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Божанов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Всичко си има цена». Краткое содержание книги:
Протегнах ръце, сграбчих я за раменете и я притиснах до стената.
— Предупреждавам те, ако я докоснеш, ще кажа на полицията къде се намира той! Бъди сигурна! Остави я на мира или никога няма да получиш парите!
Тя се освободи от ръцете ми. Лицето и беше побеляло, а очите бълваха пламъци.
— Хубаво, ако трябва да се правиш на глупак, твоя работа, но ще съжаляваш!
Пристъпи покрай мене, бързо излезе от кухнята и се изкачи по стъпалата. Останах загледан дълго време след нея и когато чух, че вратата на спалнята и се хлопна, се качих до стаята на Мариан. Ослушах се пред вратата и след като не чух нищо, тихо я отворих и надникнах вътре.
Лунната светлина падаше точно върху леглото. Можех да видя Мариан с глава на възглавницата. Влязох безшумно в стаята и застанах до леглото, поглеждайки надолу към нея.
Тя спеше неспокойно, говореше неразбрано и мяташе глава насам-натам. Изведнъж отвори очи и надигна глава. Впери поглед в мене и в гърлото и се надигна мек, заглушен писък.
— Успокой се — бързо казах аз. — Няма никой друг.
Тя седна и придърпа завивката около себе си, а в очите и се четеше тревога.
— Исках само да проверя дали си добре — продължих аз. — Ти се разхождаше насън.
— Наистина ли? Уплаши ме — отвърна тя и се отпусна на възглавницата. — Разхождах се в съня си ли?
— Да, видях да свети в кухнята. Дойдох да проверя. Ти махаше бутилките от капака на фризера.
Наблюдавах я внимателно, докато говорех, но лицето и показваше само учудване и объркване.
— Аз наистина сънувах фризера. Тревожех се за водата в него. Ти ми каза, че като съм изключила мотора …
Поех дълбоко и бавно въздух. Всичко беше наред. Не го беше видяла. Не би говорила иначе по този начин.
— Глупаче такова, не трябваше въобще да се тревожиш. Казах ти, че не се размразява поне четири часа. Бая ме уплаши. Мислех, че е крадец.
— Съжалявам, не съм го правила месеци.
— Е, не го прави отново. Не исках да те уплаша, просто исках да разбера дали си добре.
Тя погледна към мене с блестящи очи и бузите и леко поруменяха.
— Добре съм.
Пристъпих към нея. Тя ми се усмихна и протегна ръце. Аз ги улових, наведох се и я целунах. Устните ни останаха слети за дълго и след това аз се отдръпнах.
— Заспивай, мъничко момиче.
— Добре, Глин. Лека нощ.
Аз излязох от стаята и затворих вратата. Докато вървях по коридора, все едно, че стъпвах във въздуха и имах криле.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Нямах възможност да видя Мариан сама в петък и събота. Хелън се погрижи за това. Тя нареди на Мариан да подреди стаите за гости, което и отне почти два дни.
В петък следобяд с Хелън продължихме да работим по плана. Тя беше достатъчно проницателна, за да забележи видимото спадане на моя ентусиазъм.
— Какво става? — запита Хелън, като се излегна на фотьойла в моята дневна стая. — Уплаши ли се, или се опитваш да решиш дали можеш да имаш и Мариан, и парите?
Тя постави пръст в раната.
— Мариан не ти трябва — продължи Хелън, тъй като аз не отговорих нищо. — Ако продължаваш да се правиш на глупак, ще съжаляваш.
— Защо не си гледаш работата? — озъбих и се аз. — Не съм уплашен и продължавам с всичко, така че млъквай!
Тя ми се усмихна подигравателно и присви рамене.
Бяхме готови да започнем. Всичко сега зависеше от шанса. Ако не се натъкнехме на полицейски патрул, ако колата не се счупеше или ако не срещнехме някого в неподходящо време, щяхме да успеем, но все пак трябваше да имаме малко късмет.
— Мисля, че сме обмислили всичко — заявих аз, след като прегледахме плана за трети път. Не забравяй, че трябва да дадеш показания на полицията след моите.
— Не добавяй никакви подробности. Придържай се към това, за което сме се уговорили. Не се оставяй да те объркат.
Тя впери в мене студените си, безчувствени очи.
— Няма да ме объркат. Ти внимавай да не объркат тебе.
— Ще внимавам. Тя се изправи.
— Мариан има нещо за шиене тази вечер — каза Хелън и се отправи към вратата. — Така че не я чакай.
Не започнах да споря. Всъщност се радвах, че не се виждам с Мариан. Бях неспокоен и мисълта за неделя изпълваше ума ми като някаква оловна тежест. Предполагах, че ще разбере защо се измъчвам. Знаех, че след неделя полицията ще следи всяка моя крачка, а трябваше да се оправям и с Мадъкс. Точно в момента можех да се сблъскам с някое ченге, без да го видя. След неделя обаче всеки полицай щеше да бъде доста повече от парче говеждо в синя униформа.
Прекарах петък вечерта в една зала за танци, като танцувах с една от дамите там. Ако ченгетата проверяха какво съм правил, исках да знаят, че съм просто един нормален човек. Събота се проточи. Видях се с Мариан за малко, но Хелън беше с нея. Разменихме погледи и аз забелязах, че тя ме погледна изпитателно. Може би напрежението започваше да си проличава.