Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
— Тя е била само на четиринайсет.
— А на колко е била Жулиета в първата си брачна нощ?
— На тринайсет — признах.
— Потентен и напълно зрял мъж — за когото не знаем нищо друго освен че е силен, висок, успял, привлекателен — целува момиче по устните — каза Фройд. — Очевидно е в състояние на сексуална възбуда. Смятам, можем да сме убедени, че Нора е получила непосредствено впечатление за тази възбуда. Казва, че все още чувства как Бануел придърпва тялото й към своето и аз нямам никакво съмнение коя част от мъжкото тяло точно е почувствала. При здраво четиринайсетгодишно момиче всичко това би трябвало да предизвика приятна генитална стимулация. Вместо това Нора е обзета от неприятни усещания, по точно отвращение, отнасящо се към устните и гърлото. С други думи тя вече е била хистерична, и то доста преди целувката.
— Но не е ли възможно домогванията да Бануел да са й били неприятни?
— Силно се съмнявам в това. Но ти не си съгласен с мене, Янгър.
Наистина не бях съгласен, и то дълбоко се възпротивявах на твърденията му, макар че се опитвах да не го показвам.
Фройд продължи:
— Ти си представяш как г-н Бануел се натрапва на невинна жертва, която го намира за отблъскващ. Но е възможно тя да го е съблазнила: той е красив мъж, най-добрият приятел на баща й. Такова завоевание би било много желано от момиче на нейната възраст, защото би предизвикало ревност у баща й.
— Тя го е отблъснала — казах.
— А дали? — попита Фройд. — След целувката е опазила тайната му дори и след като си е възвърнала говора. Не съм ли прав?
— Да.
— Дали е по-вероятно това да значи страх от повторение на случката, или е по-скоро желание тя да се повтори?
Схванах логиката на Фройд, но обяснението за невинното поведение на момичето все още не беше напълно оборено.
— След това е отказвала да остава насаме с него — аргументирах се аз.
— Напротив — продължи спора Фройд. — Две години по-късно се е разхождала сама с него по брега на езерото — какво по-романтично място от това?
— Но и там го е отблъснала.
— Ударила му е шамар — каза Фройд. — Това не значи непременно отблъскване. Момичето, също като подложен на психоанализа пациент, трябва да каже „не“, преди да каже „да“.
— Оплакала се е на баща си.
— Кога?
— Веднага — заявих аз, но като че ли избързах и се замислих. — Всъщност не знам. Не питах.
— Може да е чакала Бануел да опита пак и когато не го е направил, е казала на баща си, за да му отмъсти. — Не казах нищо, но Фройд виждаше, че не е успял да ме убеди напълно. Затова добави: — Освен това, момчето ми, не забравяй, че и ти си заинтересован от цялата тази работа.
— Не ви разбрах, сър — казах.
— Напротив, разбра ме.
Замислих се.
— Искате да кажете, че искам домогванията на г-н Бануел да са били нежелани за г-ца Актън?
— Ти защитаваш честта на Нора.
Дадох си сметка, че продължавах да я наричам г-ца Актън, а Фройд я наричаше с малкото й име. Освен това осъзнах, че се изчервявам.
— Това е защото съм влюбен в нея — казах.
Фройд не отговори.
— Трябва вие да поемете психоанализата, д-р Фройд. Или Брил. От самото начало си знаех, че Брил трябваше да се захване с този случай.
— Глупости. Тя е твоя, Янгър. Справяш се много добре. Но не приемай много сериозно чувствата си. Те са неизбежни при психоанализата. И са част от лечението. Твърде е вероятно Нора да изпада под влиянието на трансфера, а ти — на контратрансфера. Отнасяй се към тези чувства като към полезна информация, трябва да ги проявяваш. Те са фиктивни. Не са по-реални от чувствата, които актьорите изпитват на сцената. Един добър Хамлет би се разгневил на чичо си, но в никакъв случай не би си помислил, че този гняв е насочен към колегата му актьор. Същото се случва и при психоанализата.
За известно време никой от нас не каза и дума. Накрая аз попитах:
— Някога изпитвали ли сте чувства към пациентка, д-р Фройд?
— Много пъти. Понякога съм се измъквал от тях на косъм. Но аз започнах да се занимавам с психоанализа, когато бях доста по-възрастен от тебе, което направи задачата ми по-лесна. Освен това бях женен. Към разбирането, че тези чувства са фиктивни, се добавяше и морален ангажимент, който не можех да пренебрегна.
Може да изглежда абсурдно, но единствената мисъл, която се въртеше в главата ми, след като Фройд спря да говори, беше как може „фиктивен“ да звучи толкова близо до „фактически“?