Пленница

— Но всичко това няма нищо общо с мен. Защо искаш да умра? — попита Филип. Не се съмняваше, че старецът говори истината. Язир бе живял със спомена за първата си и единствена жена чак до деня на своята смърт. Може би изобщо не бе разбрал, че Маргиана го е обичала и че е страдала от пренебрежението му.

— Ти ще заемеш мястото на Язир — каза Али Хейаз. — Ти, любимият му син, който за него беше всичко, както сестра ми бе всичко за мен. Ти, който достави радост на Язир в последните му години, когато той не биваше да се радва. Ти, синът на жената, която е виновна за смъртта на сестра ми. Ти, който досущ като баща си вземаш жените без да се жениш за тях и ги караш да страдат. Ще умреш и аз най-накрая ще си отмъстя. — Али се засмя с кратък, сатанински смях. — О, отмъщението е сладко. Да можеше Язир да е тук и да гледа как умираш, аз щях да съм най-щастливият човек на земята. Дори ще ти позволя последно желание, стига да е разумно.

— Много си мил — подметна саркастично Филип. — Сега искам да видя Кристина Уейкфийлд.

— Ах, да, жената. Казах, че можеш да я видиш и ще я видиш. Но първо трябва да те предупредя, че преди да дойде тук, й се е случил малък инцидент.

— Инцидент? Къде е тя? — скочи Филип.

Али Хейаз даде знак на един от мъжете и той разтвори завесата в задната част на шатрата. Кристина лежеше на пясъка, свита на кълбо.

— О, господи! — изстена Филип.

Наведе се, за да я докосне, но тя не помръдна.

— Реших, че ще е най-добре да я упоя за няколко дни, докато подутината спадне — обади се Али иззад гърба.

Филип се изправи и много бавно се обърна с лице към стареца. Мускулите на лицето му трептяха от дива ярост.