Текила и синьо алиби
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: solomon vs. lord #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Радкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Текила и синьо алиби». Краткое содержание книги:
Продължиха така известно време, Лекси и Рекси си разделиха една плодова салата за десерт, като белеха люспата на гроздето, за да пестят калории. Стив се пенявеше, че застрахователните компании били банда рекетьори и шефовете им били изчадия на сатаната, които отказвали да покриват щетите на честните притежатели на полици, и когато нямало как да минат гратис, играели нечестно срещу наистина пострадалите, докато крякали колко скъпо излизало филето миньон в ресторанта и циврели за симулантите, и недоволните, които подавали искове, защото краката им били премазани от десеттонна преса.
— Прав си за застрахователните компании — съгласи се Джуниър. — Няма да повярваш през какви мъки ни накараха да минем заради Океания.
— Мога да си представя — каза Виктория. — Застраховка за колко? За сто милиона ли?
— Триста милиона — отвърна Джуниър.
Стив подсвирна тихо с уста.
От отсрещната страна на масата Лекси и Рекси изглеждаха отегчени от разговора за възрастни. Щипеха се по ръцете, за да проверят съдържанието на подкожни мазнини. Щяха да открият повече, ако стиснеха пръчици за хранене.
— И на коя компания се спряхте? — попита Стив.
Джуниър поглади брадичката си, Стив се почуди дали в малката вдлъбнатинка не се завира храна понякога.
— Чужд консорциум — отвърна Джуниър след кратка пауза.
— „Лойдс“ в Лондон?
Още една пауза, още едно поглаждане на брадичката.
— Не, един тръст на Бермудите.
— Съдихме една компания на Бермудите — каза Виктория. — Как се казваше?
— „Питс Рей Риск Мениджмънт“ — отвърна Стив, без да сваля поглед от Джуниър. — Бяха поели застраховката на един строителен проект в Сарасота, който не можа да отговори на законодателните изисквания.
Стив замълча. Очакваше Джуниър да каже „Да, същата компания“ или „Не, използвахме «Хамилтън Лайъбилити Лимитид»“. Или нещо от сорта.
— Сега като се замисля, май се отказахме от компанията на Бермудите — отвърна Джуниър. — Застраховахме се в тихоокеанска компания.
— Вероятно в сингапурската „Транс Глобал“ — каза Стив. Въобразяваше ли си, или на третия в света гмуркач очите му шареха.
— Нещо такова — отвърна Джуниър. — Да, май беше същата.
Джуниър махна на келнера за още едно бренди — четирийсет и пет годишно „Монтифо“ в четирийсет и пет доларова чаша, — спомена нещо за мъжествения му вкус на дърво. После мобилният му телефон иззвъня и той изглеждаше видимо облекчен, когато се извини и стана от масата, за да се обади.
След малко сервитьорът донесе сметката в релефна кожена подвързия, дебела колкото книга. Постави прекрасната опаковка пред Стив и той се опита да я плъзне към празното място на Джуниър, но Виктория я пресрещна като хокеист и я метна обратно към него с предизвикателна усмивка. Стив погледна четирицифреното число, закашля се, сякаш в гърлото му беше заседнала пилешка кост и затвори кожената папка.
— Не ми пука, че твоят мъж мечта ме натовари със сметката — изръмжа Стив.
— Напротив — изстреля Виктория в отговор. — Ще трябва да си направиш втора ипотека.
Стояха пред ресторанта в топлата ветровита нощ. Чакаха да им докарат колите. Сребристият хамър на Джуниър пристигна пръв. Той целуна Виктория по бузата, тупна Стив приятелски по рамото и отпраши, като зави на север по Поне де Лео Булевард с две немлъкващи блондинки отзад.
Стив предложи Джуниър да откара Лекси и Рекси до апартамента им в Саут Бийч. Така и така беше отседнал в „Астор“, само на няколко пресечки от тях. Беше съвсем логично, поне за Виктория. Стив се опитваше да го накисне. Двете бамбини щяха да му разкажат после всичко и той без съмнение се надяваше, че близначките ще си направят среднощен сандвич с Джуниър в мезонета на десетия етаж с гледка към морето.
Глупавият му план не я ядоса толкова, колкото това, че беше развалил вечерята им. Джуниър тъкмо се канеше да й каже нещо, когато Стив влетя с дългокраката си кавалерия.
— Направи ми впечатление — изръмжа отново Стив, — колко уклончив беше за застрахователната компания.
— Стига, Стив. Джуниър не си пада по подробностите.
— Застраховка за триста милиона не е подробност. Не можеш да сключиш заем за строеж без застрахователна полица.
— Какво толкова? Чу го. Направили са застраховката в Транс-еди-коя-си компания.
— „Транс Глобал“.
— Точно така. „Транс Глобал“ в Сингапур.
— Няма такава компания. Измислих си името и той захапа стръвта.