Шпионинът, който дойде от студа

— Каква е тази история с писмото от 3 — ти март? — попита Лиймас. — Не съм писал никакво писмо.

— Така е. И доколкото знам, никой не им е писал. Това ще притесни хората от банката. Ако има някакво несъответствие между писмото, което изпращаме сега, и тези, получени от Кънтроул, те ще помислят, че липсващата информация е в изгубената поща от 3 — ти март.

Второто писмо бе копие на първото; различни бяха само имената. Адресът в Париж бе същият. Лиймас взе чист лист и химикалка и със замах написа Робърт Ланг пет-шест пъти, после сложи подписа си на първия лист. Поупражни се с втория подпис, обръщайки назад наклона на писалката, докато резултатът го задоволи и накрая написа: „Стивън Бенет“ под второто писмо.

— Възхитително — отбеляза Фидлер, — наистина възхитително.

— А сега какво?

— Утре писмата ще бъдат пуснати в Швейцария, в Ингерлакен и Гщаад. Нашите хора в Париж ще ми телеграфират отговорите веднага щом пристигнат. До една седмица трябва да имаме резултат.

— А дотогава?

— Ще бъдем непрекъснато заедно. Знам, че ти е неприятно и се извинявам. Мислех си, че можем да се разхождаме, да пообиколим с кола хълмовете, да убиваме времето. Искам да се отпуснеш и да разказваш за Лондон, за Кембридж Съркъс, за работата в отдела. Кажи ми клюките, разправи ми за заплатите, отпуските, стаите, документите и хората. За карфиците и кламерите. Искам да знам всички най-незначителни подробности. Всъщност… тонът му се промени рязко.

— Да?

— Тук имаме някои допълнителни удобства за тези, които… които прекарват известно време при нас. Нещо за развлечение и така нататък.

— Предлагаш ми жени? — попита Лиймас.

— Да.

— Не, благодаря. За разлика от теб още не съм паднал дотам, че да имам нужда от сводник.

Фидлер прие отговора с безразличие. Той продължи бързо.

— Но в Англия си имаш приятелка, нали — момичето от библиотеката?