Алисия
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алисия». Краткое содержание книги:
Малкият отряд препускаше по ръба на крайбрежната скала. Това не беше най-сигурният, но затова пък най-краткият път към Ларенстън. Знаеха, че Макгрегърови няма да се осмелят да ги преследват по стръмния бряг.
Изведнъж небето бе прорязано от огромна светкавица, която падна точно пред Александър и се заби в мократа земя. Конят на младежа промени посоката и в следващия момент предните му крака увиснаха над ръба на скалната стена. В продължение на няколко секунди конят и ездачът сякаш плуваха между сушата и въздуха, после полетяха в пропастта и Алекс се преметна от седлото.
Алисия скочи от коня си и се втурна към ръба на скалата. Леденостуденият дъжд шибаше лицето й, краката й бяха посинели от студ.
— Той е загубен! — извика подире й Дъглас. — Морето го е погълнало.
Алисия се наведе напред и започна да претърсва морето с поглед. Блесна нова светкавица и тя видя коня, разкъсан сред скалите. От Алекс нямаше и следа.
— Да вървим! — настоя Дъглас. — Вече не можеш да му помогнеш!
Алисия се изправи. Беше висока колкото Дъглас и очите им бяха на едно равнище.
— Откога си почнал да ми даваш заповеди? — попита ледено тя и отново се обърна към разпенения прибой. — Дръж ме здраво за глезените. Ще се плъзна надолу и ще се опитам да го открия.
Алисия легна по корем и Дъглас хвана здраво стъпалата й. Дотича още един мъж и го улови за раменете.
Алисия пропълзя надолу по ръба на скалата и втренчи поглед в мрака. В това положение тя успя да огледа цялото крайбрежие. Първият й импулс беше да помоли двамата мъже да я изтеглят отново на здрава земя. Беше ужасно да се носи между небето и земята и да съзнава, че животът й зависи от здравата хватка на един мъж. Не, тя нямаше право да изостави Алекс, докато не се убеди, че е жив или мъртъв. Може би той беше оцелял след падането! Не й оставаше нищо друго, освен да чака търпеливо следващата светкавица.
Тя обърна глава и претърси с очи другия край на скалата. Кръвта се стичаше към очите й и замъгляваше погледа й. Усещаше студена буца в корема, главата й бучеше. Когато блесна третата светкавица, тя видя на половината височина на стената, малко вляво от нея, нещо червено — любимото наметало на Алекс. Даде знак с ръка и мъжете я изтеглиха на платото.
— Алекс е ей там! — изпъшка тя и дъждът плисна в устата й. Вдигна ръка, за да зашити очите си, и продължи: — Свил се е там долу на една тясна издатина. Завържете ме през кръста с дебело въже, за да мога да стигна до него.
— По-добре е да сляза аз — предложи бързо Франсис.
— Не. Ти си едър и широкоплещест. Издатината е много тясна за двама мъже. Намерете бързо въжета, за да ме вържете през кръста и раменете! — Тя придружаваше заповедите си с изразителни жестове и всички мъже разбраха какво се иска от тях. Те извадиха скритите под седлата въжета и побързаха да ги развият.
Алисия пъхна края на едното въже в ръката на Дъглас.
— Когато дръпна два пъти, ще го изтеглиш — нареди кратко тя. После привърза другото въже за кръста си. — Щом издърпате Алекс, ще изтеглите и мен.
Тя отиде до ръба на скалата, без да смее да погледне в пропастта. Поколеба се за миг, обърна се към хората си и обяви кратко:
— Ако нещо се случи с мен, наследникът ми е Там.
Мокрото въже се вряза болезнено в хълбоците й, макар че мъжете я спускаха по скалата колкото се може по-бавно и предпазливо. На няколко пъти тя се удари в издадени камъни и простена задавено. Когато се опита да спре бързото падане, ожули ръцете си и от дланите й потече кръв. Мисли само за Алекс, повтаряше си отчаяно тя.
Мина цяла вечност, преди да стигне тясната скална издатина. Едва успя да намери място за краката си в близост до едрото тяло на младежа.
— Алекс! — извика зарадвано тя и гласът й заглуши сипещия се дъжд.
Младият мъж отвори очи.
— Господарке… — прошепна беззвучно той и очите му пак се затвориха.
— По дяволите, Алекс, събуди се! — изкрещя ядно Алисия.
Момъкът отново отвори очи.
— Ранен ли си? Трябва да ми помогнеш да завържа въжето.
Изведнъж Алекс осъзна къде се намира.
— Кракът ми е счупен. Мисля обаче, че ще мога да се движа. Как слязохте?
— Не питай! Завържи бързо възела! Здраво!
Тя се люлееше застрашително на ръба на скалата. Приведе се внимателно напред, без да разхлабва крака, за да не загуби равновесие, и уви второто въже около кръста на ранения. Прекара го между краката му, после около раменете.
— Готов ли си? — попита задъхано тя.