Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
„Извинете, изпуснахте го…“
Лий тръсна глава, за да прогони спомена за мъжа пред магазин „Сакс“. Онзи тип не беше Валенте. Нямаше начин да е бил той. Каква глупава идея — това само доказваше колко разстроена и нестабилна е в момента, бе направо на ръба на нервна криза.
Реши да се обади и на Джейсън. Откри, че типичната за драматурга неукротима енергия и искрената му загриженост я ободряват.
— Ти непрекъснато твърдиш, че си добре, ама аз няма да се уверя, докато не те видя с очите си, скъпа — заяви той, преди да затворят. — Кога да мина утре?
— Джейсън, наистина не съм добра компания.
— Е, да, ама аз винаги съм добра компания, затова утре ще я споделя с теб. По обяд добре ли е?
Лий знаеше, че той ще дойде, но освен това осъзна, че ще й бъде приятно да го види. През последните дни самотата и изолацията направо я убиваха.
— Добре е — отвърна тя.
Деветнайсета глава
Осемнайсети участък се намираше в Горен Ийст Сайд в Ийст Севънти Секънд Стрийт — възможно най-претенциозното местоположение за полицейски участък, а в Манхатън имаше точно трийсет и три.
За да не се разваля обликът на квартала, на сградата бяха сложили двукрилна тежка врата, украсена от двете страни със старинни газови фенери. Отвътре обаче сградата бе неприветлива и претъпкана като всеки друг полицейски участък в Ню Йорк.
Когато Сам пристигна по обяд в събота, Шрадер вече чакаше пред кабинета на капитан Холанд. Изглеждаше уморен, беше разрошен, раздърпан и унил.
— Дявол го взел — изруга той. — Искаше ми се да почина тези дни, докато отделът за граждански дела работи в хижата. Страхотно е да спиш в собственото си легло. На теб капитанът кога ти се обади?
— Малко преди осем.
— Той не спи ли? Винаги е тук. Живее за тази работа.
Ако питаше Сам, Холанд по-скоро живееше за следващата си работа. Всички знаеха, че ще кандидатства за заместник-комисар, а според слуховете постът му бе в кърпа вързан.
— Стив Уомак се връща на работа в понеделник — каза Шрадер и отново се прозя. — Каза, че рамото му оздравяло след операцията и че му е писнало да си седи у дома.
Това, че партньорът му се връщаше на работа, означаваше, че Сам ще получи друго назначение с друг полицай. Саманта много се натъжи, най-вече защото щяха да я отстранят от случая на Манинг.
— Значи затова съм тук — рече тя. — Капитан Холанд иска да чуе докладите ни, за да може после да ме преназначи.
Шрадер се ухили:
— Не увесвай нос. Току-виж съм решил, че ще ти липсвам.
— Ще ми липсва разследването по случая, ако въобще разполагаме със случай.
Холанд рязко отвори вратата на кабинета си и с жест покани детективите да влязат.
— Благодаря, че дойдохте в почивния си ден — каза им той и затвори вратата. — Трябва да подпиша някои документи и после ще поговорим. — Седнете — добави капитанът и кимна към стола срещу бюрото си, а самият той седна на мястото и взе химикалката.
Като шеф на полицейски участък на Холанд му се полагаше кабинет, разположен в дъното на дълъг коридор, което му позволяваше донякъде да се спаси от царящия хаос. Освен това помещението бе по-просторно от останалите, разположени по трите етажа на старата сграда. Холанд бе внесъл някои промени и кабинета си, например старинните кожени подпорки за книги върху бюрото и старинния глобус върху гравирана месингова поставка в ъгъла под прозорците. Също като чичовците си и като дядо си Холанд бе избрал кариерата в силите на реда, ала за разлика от роднините си той имаше магистърска степен, банкова сметка и съвсем основателната надежда, че скоро ще стане комисар. На четирийсет и една години той не само можеше да се похвали със зашеметяваща кариера като полицай и със способностите си на администратор, но и с приятна външност, заради която кметът Еделман го бе превърнал в публичната личност, представяща нюйоркската полиция.
Холанд подписа последния документ, остави химикалката и погледна Шрадер:
— Настъпи промяна в разследването по случая „Манинг“ — оживено започна той, но нещо в тона му накара Сам да си помисли, че промяната не му харесва особено. — Комисар Труманти иска да бъде сформиран екип от четирима детективи, които да се заемат със случая, и вече е избрал главния следовател. Ти и Уомак ще бъдете включени в екипа.
— Кой е главният следовател? — попита Шрадер.
— Казва се Маккорд. Труманти искаше да предадем разследването на централата, но това си е наш случай, и то какъв. Убедих комисаря, че можем да осъществим контрол и че няма да има изтичане на информация. Така че разследването остава наше. Федералните така и не успяха да спипат Валенте, така че обвинението им да бъде непоклатимо, но ние ще заковем копелето и ще го пратим на топло. Благодарение на пресата ФБР вече е наясно, че той е замесен в нашия случай, и сега търси начин да ни отнеме разследването, но това няма да стане. С Труманти решихме, че трябва да държим нещата под контрол, докато не открием каква по-точно е ролята на Валенте. Никой, подчертавам — никой — изрече Холанд и най-сетне погледна към Сам, — никой няма да говори пред пресата или хора, които не са пряко замесени в разследването. Ясно?