Преди да те срещна

— След това блестящо самообвинение остава да чуем и присъдата, която ще произнесеш над себе си — ядосано подхвърли Клейтън, напълно забравил за присъствието на Никълъс Дьовил.

Но именно Дьовил беше този, който обърна всичко на шега и разведри атмосферата.

— Много ми се ще да избегнем един евентуален дуел между вас двамата. Да си кажа честно, изобщо не ми се става в ранни зори, за да влизам в ролята на секундант. Защо вместо да се карате за причините, не се опитате да измислите начини за решаване на проблема?

— Прав си, Никълъс — промърмори херцогинята. — Въпреки че не е честно да те замесваме в нашите семейни проблеми, очевидно е, че в момента ти разсъждаваш най-разумно от всички ни, тъй като не си пряко засегнат.

— Благодаря ви, ваша светлост. Мога ли в такъв случай да ви кажа как виждам нещата? — Дамите кимнаха, а господата не възразиха, затова Ники продължи: — Ако правилно съм разбрал, госпожица Ланкастър се с сгодила за разорен непрокопсаник, към когото е изпитвала дълбоки и искрени чувства, но който не е бил в състояние ла й предложи нищо друго освен благородническата си титла. Така ли е?

Стивън кимна.

— И като следствие от двата нещастни случая тя загубва годеника, така и паметта си. Прав ли съм?

— Да — потвърди Стивън.

— И според доктора паметта й ще се върне от само себе в определен момент, нали? Следователно единствената загуба, която тя е претърпяла по вина на лорд Уестморланд, е тази на годеник, който е можел да се похвали само с незначителна титла и някои отвратителни навици. Според мен Стивън би могъл да се реваншира пред госпожица Ланкастър, като й намери друг годеник, който да заеме мястото на покойния. А ако годеникът, който й предложите се окаже свестен човек, способен да и осигури необходимия стандарт на живот, това не само ще успокои съвестта на графа, но и дори ще го накара да се чувства горд, че я с спасил от живот, изпълнен с нещастие и мизерия. — Той погледна първо към Уитни, после към Стивън и попита: — Как ви се струва?

— Бих казал, че предложението ти е твърде добро — отвърна графът. — И на мен ми хрумна подобна идея. Но много по-лесно може да се стигне до нея, отколкото тя да осъществи.

— О! Сигурна съм, че бихме могли да направим нещо по този въпрос! — намеси се разпалено Уитни. — Ще я представя на няколко подходящи господа, които ще пристигнат в Лондон за откриването на Сезона.

— Във връзка с този план възникват един-два проблема — въздъхна Стивън. Все пак имаше надежда, щом и жените от семейството му щяха да се включат в играта. — Какво ще кажете всеки да обмисли проекта тази нощ, а утре отново да се съберем тук и да обсъдим различните предложения? В един часа? — Когато останалите се съгласиха, той добави: — За доброто на Чариз ще трябва да се постараем да задвижим нещата възможно най бързо. Ще изпратя бележка до доктор Уитиком, за да го поканя да вземе участие в дискусията, за да сме сигурни, че онова, което ще предприемем, няма да наврели на здравето й.