Креолско сърце
- Автор: Мартин Кэт
- Серия: southern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Пенчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Креолско сърце». Краткое содержание книги:
Той се усмихна:
— Не, това просто няма да стане, — и се плъзна по дивана, докато стигна до нея, после сложи ръка на талията й и я притегли към себе си. Устните му заглушиха протестите й.
Ники опря длани на гърдите му и се опита да се оттласне, но когато кожата и кафеникавите къдри погъделичкаха пръстите й, тя само се впи в него. Алекс разтвори устните й с език и проникна навътре, а Ники простена. Хвана я още по-здраво и целувката му стана по-груба. Топлият му, мъжествен дъх разля горещината из цялото й тяло.
Устните и ръцете му я докосваха и размекваха. Той много ясно почувства кога Ники престана да му се съпротивлява, кога се отдаде в ръцете му. Не искаше тя да му се подчинява така, както бе правила с предишните мъже. Искаше да се впие в него, изпълнена със страст, да мълви името му и да иска още и още.
Погали с длан одеялото, покриващо гърба й, после зарови пръсти във влажната медночервена коса и леко заби нокти във врата й. Другата му ръка я докосна по корема и запълзя нагоре. Усещаше как трепка сърчицето й, чу как се учести дишането й. Внимателно разгърна одеялото и плъзна ръка по гърдите й.
Ники потрепна.
— Алекс? — прошепна неуверено тя.
— Не се безпокой, шери.
Пръстите му зашариха по кожата й и Ники усети как тръпки и полазиха по гърба. Ръката му погали гърдата й, взе я в шепа, помилва я. После пръстът му започна да си играе с розовото връхче, докато то се втвърди, но не от студ, а от възбуда. Тя леко простена. Докосването му бе тъй невероятно хубаво, по-хубаво, отколкото си бе представяла.
Устните на Алекс преминаха от устата й към бузата, той леко заби зъби в крайчеца на ухото й, после го заблиза и засмука, галейки го с език. Една ясна мисъл не се свърташе вече в ума й, а и тя не го желаеше. Несъзнателно ръцете й сякаш сами започнаха да мачкат мускулите по гърдите и раменете му.
Мъжът я повали на дивана и разгърна одеялото. Лицето му бе потъмняло и жадно.
— Алекс? — рече отново тя. Знаеше, че трябва да му се противи, но не желаеше да го стори.
— Обещавам да не ти причиня болка.
Не, Алекс никога нямаше да я нарани. Никога не го бе правил, макар че имаше пълното право на това, а и тя неведнъж му бе давала повод. Каквото и да се случи, той ще я защити. Тази увереност разруши последните й задръжки. Когато той плъзна устни по раменете й, а след това се спусна по гърдите, докато захапа розовата пъпка, Ники мълвеше името му така, както не го бе произнасяла досега. „Моля те“ — добави тя, без да знае защо.
Той като че ли само бе чакал да чуе тази дума. Усети как ръката му се спусна надолу, между краката й, и започна да я гали по вътрешната страна на бедрата. За миг тя ги стисна, но усещането бе тъй неземно, тъй възбуждащо и омайно, че полека-лека се отпусна и се остави в ръцете му.
— Така е по-добре, мила моя. Остави всичко на мен. — Пръстите му се пъхнаха между гъстите къдри, прикриващи съкровената пещера и проникнаха вътре. Възбудата я заля като мощна вълна. Тя се притисна инстинктивно към дланта му. Защо съм толкова влажна? — запита се неволно, но само след миг забрави тази мисъл. Пръстите му се плъзгаха навън и навътре, движеха се в ритъм, който я накара да се извива и стене. Понесе я някакъв въртоп, един горещ, пулсиращ, почти побъркващ я въртоп.
— Моля те, Алекс — прошепна тя.
Младият мъж се привдигна на колене и се намести между бедрата й.
— Довери ми се.
Щом усети твърдия му член да се притиска към тялото й, искайки да го допусне в себе си, тя се сети за миг за Лорна и надзирателите. Но после пред взора й остана само Алекс, мъжът, към когото изпитваше по-голямо доверие, отколкото към всеки друг, мъжът, когото обичаше.
Като че ли бе странно да прави подобно откритие тъкмо в този момент. Тя бе готова да му даде най-скъпоценния подарък, който може да направи една жена. Да го даде на него и на никой друг.
Алекс проникна в нея, но изведнъж усети деликатната преграда. Леко объркан, той се дръпна навън, но пак влезе. Отново усети преградата.
— Не се безпокой, Алекс — заяви Ники. — Не ме е страх.
И също като светкавицата, която проблесна навън, просветна у него мисълта за истината. Изведнъж сдържаният му дъх се превърна във въздишка.
— Господи, та ти си още девствена.
Тя го погледна сепнато:
— Нима си предполагал нещо друго?
— А ударите, боят в затвора… Стражарите…
Алекс изглеждаше толкова смаян, че Ники реши да вземе нещата в свои ръце. Тя го хвана по-здраво за раменете, притисна тялото му към своето и го придърпа в себе си. Плътта разкъса плът и Ники стисна устни, за да не изкрещи.
— По дяволите. — Макар че тясната пролука го притискаше, Алекс замря за миг, опитвайки се да овладее възбудата си. — Най-лошото мина — успокои я той. Опита се да потисне чувството си за вина, като се надяваше, че болката й е попреминала. — Само първия път боли.