Грешникът
- Автор: Кларк Кэрол Хиггинс, Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Грешникът». Краткое содержание книги:
Остават няколко дни до Коледа. Вече 46 години Стърлинг витае в чакалнята пред райските врати и чака присъдата на райския съд. Ще му позволят ли достъп до рая. Може би! Ако изпълни една мисия на Земята…
Той извади от джоба си тефтерче и написа: „Обет за мълчание. Млъквай най-после. Малко остана.“ Точно тогава екна гласът на стюардесата:
— След двайсет минути ще кацнем на летището при манастира…
Сетне изреди обичайните напътствия.
Еди беше на седмото небе от щастие, вече не го свърташе на едно място. „Мамо Хеди-Ана! Идвам си, мамо!“, помисли той.
Джуниър така и не разбра кога го е присвило под лъжичката. Погледна през прозореца и присви очи. Беше облачно, самолетът започна да се снишава и се видя, че навън прехвърча снежец.
Той изви врат и зърна манастира и пистата на хвърлей от него. „Всичко е наред — рече си той. — За миг изпитах чувството, че Сантоли ни е изиграл.“
После отново се чу гласът на стюардесата:
— Тъй като температурите са изключително ниски, ни препоръчаха да не кацаме на пистата към манастира. Ще се приземим на летището в град Валония, което отстои на четирийсет и пет километра от обителта.
Джуниър и Еди се спогледаха. Еди смъкна качулката на расото.
— Сега я втасахме!
„МЛЪКВАЙ, ДЕ“, написа яростно Джуниър.
— Ще бъдете извозени незабавно с автобуси до „Свети Стефан“ — изчурулика щастлива стюардесата. — Съжаляваме за неудобството, но най-важна за нас е безопасността на пътниците.
— А как ще минем през митническата проверка? — замъчи се безуспешно Еди да шепне. — Паспортите ни наред ли са? Ами ако почнат да ги оглеждат на специална светлина?
„МЛЪКВАЙ“, надраска брат му. „Едва ли има място за безпокойство — помисли си той. — Това си е в реда на нещата.“ Огледа се, взря се в лицата на другите пътници. Повечето се бяха зачели в молитвениците.
„ПАСПОРТИТЕ НИ СА НАРЕД — написа Джуниър. — ПРИТЕСНЯВА МЕ САМО ГОЛЯМАТА ТИ УСТА.“
Еди се наведе и се взря през прозореца.
— Прелитаме над планината. Виж, виж! Селото! Погледни, де! А на бас, че ще ти покажа мамината къща! — задърдори той все по-високо.
За да замаже някак положението, Джуниър се направи, че кашля. Стюардесата веднага дотърча с чаша вода.
„Как само ми се пийва нещо — рече си, изтръпнал от ужас, Джуниър. — Ако някога се доберем живи до Лонг Айланд, ще му откъсна главичката на онзи подляр Чарли Сантоли.“
Самолетът се приземи и спря доста далеч от летището. От онова, което видяха по тармака, братята направо онемяха — изобщо не им трябваше обет за мълчание, толкова стъписани бяха.
На пистата се бяха струпали десетки валонски униформени полицаи и сред тях се мержелееше самотна фигурка, която току подскачаше и размахваше ръце.
Мама Хеди-Ана.
Джуниър поклати глава.
— Както виждам, изобщо не бере душа.
Еди също я погледна озадачен.
— Пращи от здраве. Направо не мога да повярвам.
— Бихме толкова път за тоя, що духа, а сега ще гнием до края на живота си по затворите.
Вратата на самолета се отвори, по пътеката между седалките се втурнаха четирима полицаи, които наредиха на братята да станат и да сложат ръце отзад. Още докато ги водеха към изхода, другите пътници взеха да смъкват монашеските раса и изръкопляскаха.
След като слязоха по стълбичката, Еди и Джуниър се озоваха в мечешката прегръдка на мама Хеди-Ана.
— Полицаите са мъже на място, дойдоха хората да ме вземат чак от нас. Обясниха, че ме чакала голяма изненада — вие се прибирате. Знам, загазили сте не на шега, но добрата новина е, че баща ви е излъчен за нещо като представител на всички затворници, и то в затвора, където ще отведат и вас. — Бабката грейна щастливо. — И трите ми момчета ще бъдат заедно на сигурно място, всяка седмица ще мога да им ходя на свиждане!
— Мамо! — проплака Еди и оброни глава на рамото й. — През цялото време, докато ме нямаше, си умирах от притеснение за теб. Как се чувстваш?
Хеди-Ана го потупа по гърба.
— Никога не съм се чувствала по-добре.
Джуниър се сети за палата в Лонг Айланд, за лимузината, парите, властта и Джуъл, която до половин месец вече щеше да си е хванала ново гадже. Докато Еди се тресеше от вълнение, другият брат си мислеше само едно: „Боже, какъв глупак съм!“
В деня преди Бъдни вечер Били и майка му седяха на масата за закуска, но и двамата нямаха сили и да се докоснат до храната. Като тежко покривало от болка и тъга ги беше похлупила мисълта, че днес е и Бъдни вечер, и осмият рожден ден на Мариса.
Някой натисна звънеца и те се сепнаха. Били изтича да отвори.
Грейнал, агент Франк Смит оповести гръмогласно:
— Грабвайте само най-необходимото. Имате места за самолета, който излита в един без двайсет за Ню Йорк, ако искате да го хванете, нямате и миг за губене.