Нощен патрул
- Автор: Робертс Нора
- Серия: night tales #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Курчатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощен патрул». Краткое содержание книги:
Джона не обича полицаите, ала не може да откаже на комисаря, с когото го свързва дългогодишно познанство. Той е променил живота му, направил го е такъв, какъвто е.
Но детективът, работещ по случая заедно с Джона, е не друг, а дъщерята на комисаря. Само да нямаше очи с цвят на старо уиски, само да нямаше усмивка, която разтопява всичко в него. Само да не я желаеше така неудържимо…
— „Платърс“. — Опря буза до неговата. — Толкова е странно.
— Не ти ли харесва? Мога да сложа нещо друго.
— Не, много ми харесва. — Наклони глава да даде по-свободен достъп на устните му до шията си. — Това парче е песента на моите родители. „Само ти“. Нали знаеш, майка ми е била диджей в радио, преди да стане водещ на програмата. Това е песента, която пуснала по радиото вечерта, когато се съгласила да се омъжи за него. Романтична история.
— Чувал съм откъси от нея.
— Трябва да видиш как се гледат, когато танцуват на тази мелодия. Красиво е. — Вплете пръсти в косата му, докато се плъзгаха върху звездите по пода. — Добър танцьор си, Блекхоук — прошепна тя. — Много добър. Не бих предположила. — Обърна глава на рамото му и се загледа в проблясващите светлинки. — Всички ли тръгнаха?
— Да. — Тук си само ти, помисли той и докосна с устни косите й. Само ти.
Десета глава
За пръв път от седмици насам Али се събуди, без да трябва да скочи от леглото и да се втурне в деня. Божествена неделя. Събота вечер в „Блекхоук“ бе по-натоварена от предишната вечер и тя прекара по-голямата част от времето на крак, а цялата вечер бе нащрек.
Джона може и да се бе примирил с пазачите отвън, ала Али не мислеше, че толкова лесно би приел тя да стои като щит пред него.
Някои неща бе най-добре да не се разкриват и да не се обсъждат.
Освен това те двамата си правеха взаимно услуга. Али не можеше да живее в своя апартамент, преди да бе разчистен и ремонтиран. Той й предоставяше удобно място за живеене, а тя му осигуряваше телохранител. За нея това бе една разумна и честна сделка.
А сделката имаше и определено много по-важни допълнителни печалби. С намерението да им се наслади, Али плъзна ръка по гърдите му и леко впи зъби в тялото, което бе повече от щастлива да охранява.
Джона изведнъж се събуди, напълно възбуден от горещите й устни върху неговите.
— Нека аз, нека аз — повтаряше тя. Не бе предполагала, че кръвта й може да кипне толкова бързо, че за един удар на сърцето страстта й от ленива можеше да се превърне в неудържима.
Тялото й потрепери и се изви под острите нокти на удоволствието.
В спалнята бе тъмно, само сенки и движение. Надигна се да обвие ръце около нея. Притежание. То ги възбуждаше и двамата. Той намери устните й, шията й, гърдите й, почувства глада, който бе освободила в него, преди да може да мисли, преди да може да прави каквото и да било, освен да чувства.
Удоволствието се стовари върху нея като удар на камшик. И когато Али се разтопи срещу него, Джона я положи на гръб и започна да я люби.
Целувка, лека като сянка. Докосване, нежно като нощта. Когато тя протегна ръце към него, той ги улови и ги поднесе към устните си. Нещо богато, нещо великолепно се разля в нея и се смеси със страстта.
— Сега аз.
Това бе различно. Спокойно, сладостно и бавно. Овладян тлеещ огън.
Али му се отдаде и отстъплението й бе също толкова мощно, както и прелъстяването. Джона й шепнеше тихи думи, които разпалваха и душата, и кръвта й. Дишането й се учести и тя се понесе по копринените вълни на усещанията.
Леките докосвания на пръстите му, на косата му, топлината на устните и езика му постепенно я издигаха все по-високо. Когато желанието се превърна в непоносим копнеж и болка, Али прошепна името му.
Той я прехвърли през първия кадифен връх.
Имаше нужда да я докосва по този начин, да я вземе по този начин. Имаше нужда, поне в сенките, да има това право. Тук тя можеше да му принадлежи.
Ръцете й се обвиха около него и Джона потъна в целувка, все по-дълбока и по-дълбока, докато се изгуби в нея. И тогава проникна в нея, отчаяно и безпомощно влюбен.
Когато най-после притихнаха, Али обърна лице към врата му, за да усети още за малко вкуса му.
— Не, не мърдай — прошепна тя. — Не още. — Тялото й бе златно, пулсиращо златно. Би се заклела, че дори тъмнината има златисти отблясъци. — Още е нощ. — Погали го по гърба. — Докато лежим така, все още е нощ.
— Може да бъде нощ докогато искаш.
Устните й трепнаха.
— Само още мъничко. — Въздъхна доволно, наслаждавайки се на прегръдката. — Щях да стана и да използвам уредите ти, но после… Е, ти беше тук и помислих, че ще е много по-добре да използвам теб.
— Харесва ми твоят начин на мислене. — Той затвори очи и я притисна към себе си.
Али остави предобедът да се изниже, с удоволствие направи един бърз фитнес с Джона в неговия салон, обсъждайки спортните новини, които гледаха на портативния телевизор.
Закусиха вафли с кафе, изтегнати лениво на леглото с неделния вестник. Естествени, нормални, почти семейни навици, мислеше тя, докато се обличаше за излизане.