Крадец на време
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #26
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадец на време». Краткое содержание книги:
Но заради създаването на първия наистина точен часовник в света започва надпревара с… ами с времето, в която се впускат Лу Цзе и неговия ученик Лобсанг Лъд. Защото този часовник ще спре времето. И това ще бъде само началото на всеобщите проблеми.
В „Крадец на време“ участват още и какви ли не второстепенни актьори, герои и злодеи, йети, майстори на бойни изкуства и Рони — петият от континента на Апокалипсиса. (Напуснал е бандата преди да се прочуят.)
— Но нали няма никаква възможност за това? — упорстваше помощникът. — Заличихме и последната следа!
— Ха! — сопна му се Лу Цзе. — В писанията е речено „Не съм в гора расъл и трева пасъл“. Такова нещо не се премахва напълно. Пак се просмуква в света. В приказки. В сънища. В рисунки по стените на пещери и каквото още се сетиш…
Лобсанг се загледа надолу в Мандалата. Около няколко високи цилиндъра в далечния край на залата се бяха струпали монаси. И тези барабани приличаха на Забавителите, но само най-малкият се въртеше бавно. Другите оставаха неподвижни и се виждаха символите, издълбани по тях от горе до долу.
„Съхранение на формите“ — неочаквано се мярна в ума му. Тук се пазят формите на Мандалата, за да бъдат повтаряни. Днешните — в малкия цилиндър, дълготрайните — в по-големите.
Под него по повърхността на Мандалата като вълнички се преливаха шарени петна и разкъсани фигури. Един от монасите в далечината се провикна и малкият цилиндър спря.
Мятащите се песъчинки бяха замрели.
— Така изглеждаше и преди двайсетина минути — обясни Ринпо. — Виждаш ли онази синьобяла точка? После се разпростира…
— Знам какво виждам — навъсено го прекъсна Лу Цзе. — Човече, бях там, когато се случи за пръв път! Ваша святост, наредете им да пуснат поредицата за стария Стъклен часовник! Времето ни свършва!
— Аз обаче съм убеден, че трябва да… — започна помощникът, но удар с гумена тухличка го накара да замлъкне.
— Ишкамгърнеишкамгърне… ако Лу Цзе е прав, не бива да пропиляваме времето си, господа, а ако греши, имаме предостатъчно време, нали? Гърнеишкамгърне!
— Благодаря ви — промълви метачът и сви длани пред устата си. — Ей! Вие там! Втори цилиндър, четвърти бхинг, някъде около деветнадесета гупа! И без да се помайвате!
— Длъжен съм най-почтително да изкажа възраженията си, ваша святост — намеси се помощникът. — Подготвили сме се именно за такива извънредни произшествия…
— Знам ви аз подготовката за произшествия — натърти Лу Цзе. — Винаги нещо сте пропуснали.
— Що за нелепост! Вложихме толкова усърдие в…
— Всеки път забравяте за самото скапано произшествие. — Лу Цзе пак се обърна към залата и уплашените монаси, които я обслужваха. — Готови ли сте? Така ви искам! Веднага предайте записа в кръга! Иначе ще ме принудите да сляза при вас! А хич не ми се иска да го правя!
Мъжете около цилиндрите се разшетаха припряно и нова фигура замести предишната под балкона. Линиите и цветовете се озоваха на други места, но един синьобял кръг заемаше центъра.
— Ето го — посочи Лу Цзе. — По-малко от десет дни преди първия удар на часовника.
Монасите се смълчаха. Лу Цзе се ухили мрачно.
— А десет дни по-късно…
— Времето спря — довърши Лобсанг вместо него.
— И така може да се каже — съгласи се метачът.
Лицето му се зачервяваше. Един монах отпусна ръка върху рамото му.
— Никой не вини теб, Метачо. Знаем, че не е имало начин да се добереш там навреме.
— Да се добираме навреме е смисълът на всичко, което вършим тук — възрази Лу Цзе. — Чарли, бях стигнал почти до проклетата врата. Твърде много замъци, но твърде малко време…
Зад него Мандалата мудно се завърна към отмерването на настоящето.
— Ти в нищо не си сбъркал — утеши го монахът.
Лу Цзе бутна ръката му и заговори на игумена над рамото на помощника.
— Преподобни господине, искам разрешението ви незабавно да открия този часовник! — Чукна с пръст по носа си. — Ще го надуша! Чакам този момент от толкова години! Този път няма да ви подведа!
В тишината от устата на игумена изскочи мехурче.
— Несъмнено е пак в Юбервалд — настоя метачът, но в гласа му прозвуча и молба. — Там най-много обичат да бърникат в електричеството. Познавам всяка педя по онези земи! Пратете още един-двама с мен и ще пресечем всичко в зародиш!
— Бабабабаба… Лу Цзе, необходимо е въпросът да бъде обсъден, но ти благодарим за предложението… бабабаба… Ринпо, искам всички… блъмблъмблъм… оперативни агенти сред старшите монаси да бъдат в Залата на тишината след пет… бабаба… минути! Цилиндрите въртят ли се… блъмблъм… в пълна хармония?
Един монах вдигна поглед от току-що донесения му свитък.
— Така изглежда, ваша святост.
— Моите поздравления към отговорника за таблото… БИШКИТКА!
— Но Шобланг е мъртъв — смънка Лу Цзе.
Игуменът престана да пуска мехурчета от устата си.