Мечката и драконът

Екипът, който извади телата, натовари чувалите във фургона, за да ги откара в моргата. Те не можеха да се затворят плътно заради белезниците и лежаха един до друг на пода на колата като двама любовници, вплели ръце преди последния си час. А може и наистина да са били любовници — разсъждаваше на глас единият детектив, когато влязоха в колата. Партньорът му само изсумтя и подкара автомобила.

Този ден в моргата на Санкт Петербург беше спокойно. Нямаше много работа. Дежурният старши патолог д-р Александър Конев седеше в кабинета си и четеше медицинско списание. Сутрешното бездействие беше започнало да му омръзва, когато му се обадиха по телефона за възможно двойно убийство. Подобни случаи винаги бяха интересни, а Конев много обичаше да чете криминални романи, повечето внасяни от Великобритания и от Америка. Това беше добър начин да опреснява познанията си по английски. Когато телата пристигнаха, той вече чакаше в залата за аутопсия. На рампата ги сложиха на колички и ги вкараха в залата. Трябваше му само миг, за да разбере защо бутаха количките една до друга.

— Да не би да са били убити от милицията? — попита патологът с ехидна усмивка.

— Официално не — отвърна в същия дух по-старшият детектив. Той познаваше Конев.

— Много добре. — Лекарят включи касетофона. — Имаме два мъжки трупа, все още напълно облечени. Личи си, че са престояли във вода. Къде са били открити? — попита той, гледайки към милиционерите. Те му отговориха. — Били са намерени във водите на Нева. При първоначалния оглед бих казал, че са престояли там три-четири дни след смъртта си. — Ръцете му в ръкавици опипаха едната глава, а после и другата. — О! — възкликна той. — И двете жертви, изглежда, са били застреляни. И двамата, изглежда, имат дупки от куршуми точно в центъра на тила. Първото впечатление е, че дупките и на двете жертви са от куршуми с малък калибър. Ще проверим това по-късно. Евгений — обърна се той към техническия си помощник, — махни им дрехите и ги прибери в пликове за по-късно изследване.