Лице в лице
- Автор: Финч Филип
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лице в лице». Краткое содержание книги:
— Време е за лягане — повтори тя, този път непреклонно. Стивън се сети, че днес вече се бе отървал веднъж от истински неприятности, и реши да не подлага търпението й на изпитание.
Така че под внимателния й поглед той извади дискетата, сложи я върху машината, изключи модема, после монитора и накрая компютъра. Съблече се, облече пижамата си, изми си зъбите, отиде да целуне за лека нощ родителите си и се върна в стаята си.
Изгаси лампата и легна с намерението след няколко минути да стане и отново да включи компютъра. Искаше да види какво има на тази дискета.
Но леглото го обгръщаше толкова приятно. За пръв път от сутринта насам главата му спря да мисли и комбинира. Отказа се да размишлява за кодове и програми, за дискети и всичко останало, и заспа.
24.
Същата нощ Чарлз Обенд паркира своята „Камаро“ в паркинга пред комплекс А на международното летище в Канзас Сити. Излезе от колата си и се отправи към бетонното стълбище, представляващо единствения изход за пешеходци от зоната на паркинга.
После влезе в Сградата на комплекса. Тя беше почти празна — беше само минути преди полунощ. Чарлз Обенд отиде направо пред видеоекрана с информация за пристигащи полети на „Ю ~Ес Еър“. Полет 540 от Сан Франциско трябваше да пристигне по разписание в 0:18 часа. Това означаваше, че разполага с около двайсет минути.
Всички ресторанти бяха затворени. Но Обенд намери сергия за вестници, откъдето си купи шоколадче „Сникърс“. После избра място и седна на пейката за посрещачи пред стъклената врата на изход 9.
Разопакова сладкиша и започна да го яде, без да откъсва поглед от вратата.
Щом видя самолета да рулира към ръкава за пътници, Обенд стана и оправи синьото си бейзболно кепе.
След минута-две се появиха и първите пътници: двама мъже над петдесетте в измачкани делови костюми…
Колежанка в одърпани джинси, която изтича в прегръдките на очакващото я момче на същата възраст… Обенд стоеше и наблюдаваше, докато останалите пасажери забързано минаваха покрай него.
Не бяха много — двайсет или най-много трийсет. Самолетът беше пристигнал едва ли не празен.
И толкова. Потокът пътници секна. Никой повече не се виждаше в ръкава, свързващ самолета с изхода.
„Изпуснах я — помисли си той. — Тя е тук някъде.“ И се огледа. Но не видя никой, който да му напомня 32 годишна жена, висока един и седемдесет, червенокоса…
Обенд изчака още една-две минути. Появиха се трите стюардеси. Той бързо се отправи към лентата за багаж. Знаеше, че това е безсмислено — нейното намерение бе да се отбие, колкото да се видят, и едва ли щеше да взима багажа си.
Наистина я нямаше и тук. Обенд се върна при изхода, но всички си бяха отишли. Той се обърна, напусна сградата на комплекса и тръгна надолу по бетонното стълбище.
Слезе и се отправи към „Камаро“-то. Гаражът беше полупразен и притихнал. Наоколо не се виждаше никой.
Не… десетина клетки пред него някой излизаше от синя кола с четири врати. Мъжът беше облечен в черно палто, носеше черни ръкавици и тъкмо изваждаше черен калъф за камера от колата си.
Но в лявата си ръка вече държеше малка видеокамера. Това се видя доста странно на Обенд.
Непознатият стоеше и наблюдаваше приближаващия се към него Чарлз Обенд. Обенд вдигна поглед към лицето му: беше грубо, някак на буци, с мустаци и огромни космати вежди.
За да стигне до колата си, Обенд трябваше да мине покрай него. Той отмести поглед от лицето на мъжа.
— Хей, Чарли — обади се той. — Знам, че това си ти. Обенд не отговори. Трябваха му няколко секунди, за да схване какво става.
— Чарлз С. Обенд, Брус Стрийт, Лий Съмит, Мисури — уточни непознатият.
— Е, и какво? — попита Обенд.
— Изпраща ме Сюзи — отговори мъжът.
Бръкна в калъфа за камерата и измъкна голяма стъклена бутилка от портокалов сок, пълна с някаква прозрачна течност — определено не беше портокалов сок.
Бързо се отправи към Обенд, направи само три-четири големи крачки и двамата се оказаха непосредствено един срещу друг. Едва сега Обенд забеляза, че бутилката е отпушена. Както си вървеше, непознатият изтегли ръката си назад, изстреля я напред и движението беше толкова бързо и ловко, че Обенд изобщо не успя да реагира. Можа само да остане замръзнал на мястото си, безпомощно наблюдавайки струята белезникава течност, излетяла от бутилката.
Миг преди да го облее, Обенд подуши течността. В следващата секунда тя го обля, прониквайки през дрехите му. Очите го засмъдяха. Запалителна течност за въглища. Смесена с бензин.
Чарлз Обенд се извърна от непознатия и опита да избърше очите си с ръкав, но това не му помогна. Ръкавът също беше подгизнал от течността. Непознатият отстъпи една крачка и хвърли бутилката в краката на Обенд. Тя се счупи и остатъкът от течността се разля по пода на гаража.