Още един прекрасен мит

Макар да знаех, че родното ми измерение не е особено колоритно, никога не съм го смятал за наистина изтъркано… докато моите очи не съзряха за първи път Пазара на Дева.

Въпреки че и Аахз, и Фръмпъл, и дори имповете бяха споменали за този феномен, аз на практика така и не бях седнал да се опитам да си го представя. Все тая. Каквото и да бе нарисувала фантазията ми, щеше да изглежда като преплакнато пред действителността.

Пазарът сякаш се разпростираше във безкрайно всички посоки, докъдето стига погледът. Палатки и навеси с всевъзможни цветове бяха скупчени в неправилни форми, които се избутваха взаимно в борба за повече пространство. Навсякъде имаше хиляди деволи от пълния набор възрасти и калибри. Високи деволи, дебели деволи, куци деволи, плешиви деволи — те до един се движеха насам-натам, така че гъмжилото напомняше вряща маса с многобройни глави и опашки. Сред тълпата бяха разпилени и по-различни същества. Някои от тях приличаха на оживели кошмари; за други пък не можех да разбера, че са живи, докато не мръднеха, но всички без изключение вдигаха шум.

Шумът! След моя усамотен живот с Гаркин Туикст ми се бе видял негостолюбив, обаче патърдията, която сега нападна ушите ми, не се поддаваше на никакво описание. Чуваха се писъци и глухи експлозии, а странни гъргорещи звуци, издавани от вътрешността на павилиончетата около нас, се състезаваха с постоянното бучене на разменните покупко-продажби. Комай никой не говореше по-тихо от викане. Независимо дали жално плачеше, крещеше гневно или показваше досадно безразличие, цялата търговия сякаш трябваше да се извършва на предела на възможностите, демонстрирани от твоите бели дробове.

— Добре дошъл в измерението Дева, момче — широко разпери ръце Аахз. — Какво мислиш?

— Шумно е — забелязах аз.

— Какво-о?

— Казах „Шумно е“! — ревнах в отговор.

— О, да. Малко е по-оживено от вашия среден селскостопански пазар или рибарски кей, но се срещат и още по-кресливи места.

Тъкмо да отвърна и някакъв минувач налетя върху мен. Той (или тя) имаше пръснати по цялата си глава очи и покрити с козина пипала вместо ръце.

— Узклп! — рече създанието, като размаха едно пипало, продължавайки по пътя си.

— Аахз!

— Да, момче?

— Ей сега ми хрумна. Какъв език говорят на Дева?

— Ммм? Уф! Не се безпокой за това, драги Скийв. Тук използват всички езици. Няма девол, който след като се е излюпил, да остави някоя сделка да се провали само защото не владее нужното наречие. Просто им пусни няколко фрази на бунатски и те ще се нагодят достатъчно бързо.