Версия „Торнадо“

Изправих се, като я видях да приближава, и побързах с представянето.

— Шери Ларк, Сюзан Силвърман.

Поздравиха се и Шери седна срещу нас. Аз също седнах на мястото си.

— Благодаря ви, че дойдохте — казах.

— Когато става дума за момичетата, винаги съм налице — отвърна Шери.

Келнерката отново донесе менюто. Умълчахме се, докато го четяхме. Аз си поръчах пържени яйца с лук, Сюзан геврек, но без добавките за мазане — масло или топено сирене, — а Шери — гофрети. Сюзан я наблюдаваше дружелюбно, но аз добре я познавах. Дружелюбното изражение означаваше, че отбелязва отсъствието на грим, сутиен и чорапи и наличието на въздълга тениска и сандали. Сюзан вече преценяваше доколко на сериозно се възприема Шери и вътрешно се забавляваше. Келнерката донесе билков чай за Шери, а на нас доля кафе.

— Странни неща стават в Ламар — отбелязах аз, гледайки Шери.

— По-скоро Ламар е странно място. Потиска волния дух.

— В какъв смисъл?

— Войнстващо мъжко его и прекалено злостен капитализъм.

— О, да, разбира се.

— Схващате ли, че това всъщност са два огледални образа?

— Мачизмът и капитализмът ли? — уточних аз.

— Абсолютно. Но вие сте мъж и едва ли разбирате.

Ето че се обърна към Сюзан:

— Но вие разбирате, нали?

— Да — отвърна Сюзан. — Естествено. Парите са власт, а мъжете открай време се интересуват единствено от властта.

Шери кимна, оценявайки интелигентността на Сюзан. Дори я потупа по ръката.

— А те дори не си дават сметка за това.

Сюзан ме погледна и в очите й забелязах игриво пламъче.

— Тъй-тъй! — възкликна тя.

— Щастливец съм, че имам теб — вметнах аз.

— Без съмнение — потвърди Сюзан.

— Кога за последен път говорихте с някоя от дъщерите си? — попитах Шери.

— Е, с всички тях говорих на погребението. Говорих и с Пени две седмици по-късно.

— За какво?

— Ами ние…

Поръчката пристигна, тъй че поседяхме мълчаливо, докато всеки получи своето. Шери веднага се нахвърли на гофретите. Изчаках да си поеме дъх и напомних:

— „Ние“?…

— Моля?

— Канехте се да ми кажете за какво сте разговаряли с Пени две седмици след погребението.

— А, да. Представяте ли си? Уолтър не ми е оставил нито цент.

— О, не.

Когато отчупи първата хапка от геврека, Сюзан все още не бе укротила пламъчето в очите си.

— Заявих на Пени, че според мен не е било редно да постъпи така. Та аз му създадох дом, родих му три прекрасни дъщери. Смятах, че заслужавам нещо повече.

— А Пени?

Шери отново нападна гофретите. Питах се откога ли не е яла.

— Пени винаги си е била лишена от чувства — каза Шери.

— Сериозно?

— Също като баща си — заяви Шери. — От двама ни аз бях надарената с въображение. С артистичност. Само моята душа е волна като птица. Пени е много… земна. Още от малка. Винаги е знаела какво иска и какво е необходимо да направи, за да го постигне.

— Значи е практична — отбеляза Сюзан.

— Направо отвратително — натърти Шери. — Такава практичност. Такъв материализъм. Такъв… мъжки характер.