Сбогом и благодаря за рибата
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #4
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: «Петрум Ко»
- ISBN: 954-8037-08-4
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Сбогом и благодаря за рибата». Краткое содержание книги:
— А телефонистката би ли могла да уреди въпроса?
— Откъде да знам. Тя беше затворила — каза Форд — по това време. Ето така! И какво — каза той ядосано — мислиш, че направих после?
— Нямам представа — отговори Артър.
— Жалко — каза Форд, — надявах се да ми припомниш. Наистина мразя тези типове, знаеш. Те наистина са отрепките на Космоса — бръмчат насам-натам с боклучавите си малки машинки, които никога не работят както трябва, или когато работят, правят неща, които нормален човек не може да иска от тях и — добави той гневно — бибипкат, за да ти кажат, че са свършили нещо такова.
Това беше едно съвсем вярно и много уважавано становище, поддържано от правилно мислещите хора, които преди всичко се познават по това, че поддържат това становище.
В «Пътеводителя на галактическия стопаджия», като резултат от някакъв проблясък на разум, почти уникален сред сегашния му обем от пет милиона деветстотин седемдесет и пет хиляди, петстотин и девет страници, за продуктите на «Сириус Сайбърнетикс» се казва, че е «много лесно да не забележиш общата им безполезност поради чувството, че си постигнал много нещо, ако успееш въобще да ги накараш да заработят.»
— С други думи — и това е непоклатимият принцип, на който се основава галактическият успех на компанията — техните фундаментални недостатъци са напълно прикрити зад техните повърхностни недостатъци.
— И този тип се е канел да продава още от тях! — каза Форд. — Петгодишна мисия. Да открива и изследва непознати светове, за да продава Усъвършенствани музикални заместители на ресторантите, асансьорите и винарните им! И ако нямат ресторанти асансьори и винарни, да ускори изкуствено развитието на цивилизацията им, за да могат, по дяволите, да имат! Къде е това кафе?
— Изхвърлих го.
— Направи още. Сега си спомних какво направих след това. Спасих цивилизацията, такава каквато е. Знаех си, че беше нещо такова.
Той се върна решително и с препъване във всекидневната, където продължи да си говори сам, да събаря мебелите и да издава бипкащи звуци.
След минута-две го последва и Артър, надянал най-благата си физиономия.
Форд изглеждаше изумен.
— Къде беше? — попита той настоятелно.
— Правех кафе — каза Артър все още с благата физиономия. Отдавна беше разбрал, че ако искаш да си в компанията на Форд Префект, трябва да имаш подръка голям брой благи физиономии и да ги използваш непрекъснато.
— Изпусна най-интересното! — беснееше Форд. — Изпусна как го издрусах! Сега ще трябва да го издрусвам отначало!
Той се хвърли безразсъдно върху един стол и го счупи.
— Миналия път — каза той и посочи неопределено към един друг счупен стол, който вече беше струпал на масата — стана по-добре!
— Разбирам — каза Артър, като огледа с благ поглед купчината върху масата, — но… ъ-ъ… за какво са кубчетата лед?
— Какво? — изпищя Форд. — Какво! И това ли пропусна? Това е устройството за аварийно замразяване на жизнените процеси. Сложих копелето в камерата за аварийно замразяване на жизнените процеси. Налагаше се да го направя, нали?
— Не пипай!!! — изкрещя Форд.
Артър искаше да вдигне телефона, който поради някаква тайнствена причина беше на масата, но спря миролюбиво.
— О’кей — каза Форд, като се поуспокои, — чуй го. Артър сложи слушалката до ухото си.
— Това е точно време — каза той.
— Пийп, пийп, пийп — каза Форд. — Точно това се чува из целия кораб на това копеле, замразено в леда, докато обикаля около никому неизвестната луна Сезефрас Магна. Лондонската служба за точно време!
— Разбирам — каза Артър отново и реши, че е дошло време да зададе големия въпрос.
— Защо? — попита благо той.
— С малко късмет — отвърна Форд, — сметката за телефон ще разори тези копелета.
Хвърли се, изпотен върху канапето.
— Както и да е — каза той, — драматично пътуване, нали?
Глава 36
Летящата чиния, с която Форд Префект пристигна гратис беше изумила света.
Сега вече нямаше съмнение, нямаше възможност да е грешка, нямаше халюцинации, нито пък тайнствени агенти на ЦРУ, намерени в резервоар.
Този път беше истинска, съвсем определено.
Беше се приземила с чудесно пренебрежение към всичко, което се намира отдолу и бе разрушила голяма част от една от най-скъпите недвижими собствености в света, включително голяма част от магазина «Хародс».
Нещото беше масивно, почти миля в диаметър според някои, тъмносребристо на цвят, очукано, опърлено и обезформено от белезите останали от безбройни зловещи космически битки, водени срещу зли сили в светлината на непознати за човека слънца.