Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Кученцето наистина беше умряло — изхлипа братовчедката на госпожа Мюлерова, — а апартамента си също няма да можете да го познаете. Дадох го под наем на едни шивачки. Превърнали са го на дамски салон. Навсякъде по стените има модели. По прозорците цветя.

Братовчедката на госпожа Мюлерова не можеше да се успокои.

Без да престава да хълца и нарежда, тя изказа опасението, че Швейк е избягал от фронта и иска да подведе и нея и да ѝ докара някое нещастие. Накрая тя заговори с него като с пропаднал авантюрист.

— Това е извънредно забавно — рече Швейк, — това страшно ми харесва. Ако искате да знаете, госпожа Кейржова, вие сте напълно права, аз наистина избягах. Но преди това трябваше да убия петнайсет вахмистри и фелдфебели. Но вие недейте казва на никого …

И Швейк напусна дома си, който не пожела да го приеме. На излизане той заяви:

— Госпожа Кейржова, в пералнята има мои яки и нагръдници, приберете ми ги, та да мога да се облека цивилен, когато се върна от война. Внимавайте също така молците да не разядат дрехите ми в гардероба. А на госпожиците, които спят в леглото ми, кажете много здраве.

След това Швейк се отби „При чашата“. Щом го видя, госпожа Паливецова веднага заяви, че няма да му налее, тъй като по всяка вероятност той е дезертирал.

— Моят мъж — започна да размазва тя старата история — беше толкова предпазлив, а стои затворен, седи си там бедният за нищо и никакво. А такива хора като вас скитат на свобода по белия свят и бягат от фронта. Миналата седмица пак ви търсиха.

— Ние сме по-предпазливи от вас — приключи тя разговора, — въпреки това ни сполетя нещастие. Всеки няма вашия късмет.

На тоя разговор присъствува един възстар господин, железар от Смихов145. Той се приближи до Швейк и му каза:

— Моля ви, господине, почакайте ме вън, искам да ви питам нещо.

На улицата той откри картите си пред Швейк, когото по препоръка на кръчмарката Паливецова смяташе за дезертьор.

Каза му, че има син, който също е избягал от фронта и сега се намира при баба си в Ясена край Йозефов.

Без да обръща внимание на Швейк, който го уверяваше, че не е дезертьор, той мушна в ръката му десет крони.

— Това ви е за първа помощ — рече той, като го задърпа със себе си към кръчмата на ъгъла, — аз ви разбирам, от мене няма нужда да се боите.

В къщи Швейк се върна късно през нощта. Фелдкуратът още не си беше дошъл.

Той се прибра на разсъмване, събуди Швейк и му каза:

— Утре отиваме да служим военна литургия. Сварете турско кафе с ром. Или още по-добре — сварете грог.