Бризингър
- Автор: Паолини Кристофер
- Серия: Наследството #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бризингър». Краткое содержание книги:
В същото време в Тронхайм предстои изборът на нов джуджешки крал. От това кой ще бъде той, зависи дали джуджетата ще продължат да се крият в подземния си свят, или ще се присъединят към съюза срещу Императора.
Преследван от могъщи врагове и изправен пред толкова големи очаквания, Ерагон отива в Елесмера да търси така нужните му отговори. Там узнава древна тайна, която може да се окаже съдбоносна за бъдещето на цяла Алагезия. Там се сдобива и с… Бризингър!
Четвъртата резка се появи скоро.
И петата.
Странна летаргия обхвана младата жена. Толкова много й се спеше и й беше студено. Изведнъж си даде сметка, че търпимостта на болка може и да не бъде толкова решаваща за изпитанието, колкото това кой ще припадне пръв от загуба на кръв. Тънки струйки се стичаха по китката и пръстите й и капеха в кална локвичка до краката й. Подобна, но по-голяма локва се бе образувала около ботушите на Фадауар.
Редицата зейнали червени прорези на ръката на вожда напомни на Насуада за хрилете на риба и тази мисъл по някаква причина й се стори ужасно смешна; трябваше да прехапе езика си, за да не се засмее.
Фадауар изкрещя и се поряза за шести път.
— Да те видим как ще направиш това, смотана вещице! — извика той над шума на барабаните и падна на едно коляно.
Тя го стори.
Вождът потрепери, докато преместваше ножа си от дясната в лявата ръка; традицията повеляваше не повече от шест разреза на една ръка, защото иначе бе опасно за вените и сухожилията близо до китката. Когато Насуада повтори движението му, крал Орин скочи помежду им и каза:
— Спрете! Няма да допусна това да продължи. Ще се самоубиете.
Той посегна към Насуада, а после отскочи, когато тя замахна с ножа към него.
— Не се месете — изръмжа през зъби младата жена.
Сега Фадауар започна разреза на дясната си ръка. Мускулите му бяха напрегнати и от раната бликнаха струйки кръв. „Той се стяга“ — осъзна тя. Надяваше се тази грешка да е достатъчна, за да го пречупи.
Насуада не можа да се сдържи и нададе безмълвен вик, когато ножът сряза кожата й. Острието пламтеше, сякаш бе нажежена до бяло жица. По средата на разреза лявата й ръка потрепери. В резултат на това острието се изви, оставяйки дълга и назъбена рана, двойно по-дълбока от другите. Дъхът й секна, докато се опитваше да понесе агонията. „Не мога да продължа — помисли си тя. — Не мога… не мога! Твърде много боли. Предпочитам да умра… О, нека всичко това свърши!“ Изпита известно облекчение от тези отчаяни вопли, но дълбоко в сърцето си знаеше, че никога няма да се предаде.
Фадауар посегна за осми път с ножа към ръката си и го задържа на половин сантиметър от черната си кожа. Остана така, докато потта се стичаше в очите му, а от раните му капеха рубинени сълзи. Изглеждаше сякаш смелостта го е напуснала, ала после той изръмжа и с бързо движение поряза ръката си.
Колебанието му вдъхна нови сили на Насуада. Обзе я възбуда, която превърна болката й почти в удоволствие. Тя повтори действието на противника си, а после, тласкана от внезапна незаинтересованост за здравето си, отново спусна ножа.
— Да те видим как ще направиш това — прошепна младата жена.
Перспективата да се пореже два пъти последователно — веднъж, за да повтори бройката на Насуада, и втори път, за да продължи съревнованието, — изглежда, изплаши Фадауар. Той примигна, облиза устни и три пъти намести дръжката на ножа, преди да го вдигне над ръката си.
Езикът му се стрелна навън и отново навлажни устните му.
Лявата му ръка се разтресе от спазъм и ножът падна от изкривените му пръсти, забивайки се в земята.
Той го вдигна. Под робата гърдите му се вдигаха и спускаха с невероятна бързина. Вождът допря острието до ръката си и на нея веднага изби капка кръв. Фадауар стисна зъби, брадата му потрепери, а после и цялото му тяло, той се преви надве и притисна ранените си ръце към корема.
— Предавам се — каза тихо.
Барабаните спряха.
Последвалата тишина трая само миг, преди крал Орин, Йормундур и всички наоколо да изпълнят шатрата с възгласите си.
Насуада не им обърна внимание. Тя се пресегна зад гърба си, напипа трона и се строполи в него, бързайки да седне, преди коленете й да омекнат и да падне. Опита се да остане в съзнание, докато зрението й се замъгляваше и пред очите й заиграха ярки петънца; последното, което искаше, бе да припадне пред воините от своя народ. Нежно докосване по рамото я накара да осъзнае, че Фарика стои до нея и държи в ръцете си превръзки.
— Милейди, може ли да се погрижа за вас? — попита прислужницата с разтревожен, но колеблив глас, сякаш не бе сигурна как ще реагира Насуада.
Младата жена кимна утвърдително.
Когато Фарика започна да превързва ръцете й с ленените ленти, Наако и Рамусева се приближиха. Те се поклониха и Рамусева каза:
— Никога преди не се е случвало някой да понесе толкова много разрези в Изпитанието на Дългите ножове. И двамата с Фадауар доказахте на какво сте способни, ала вие сте безспорният победител. Ще разкажем на народа си за подвига ви и хората ще ви отдадат верността си.
— Благодаря ви — отвърна Насуада. После затвори очи, защото пулсирането в ръцете й се усили.