Копелето на Истамбул
- Автор: Shafak Elif
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0994-7
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Копелето на Истамбул». Краткое содержание книги:
Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул — ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли?
Това е книга за разпилените зърна на нара.
13. Роднините ти тъпчат ли те с храна, дори да им казващ, че не си гладен?
14. Настръхваш ли от звука на дудука и питаш ли се как свирка, направена от кайсиево дърво, може да плаче толкова тъжно?
15. Чувстваш ли дълбоко в себе си, че в миналото винаги ще има още нещо, което няма да ти бъде позволено да научиш никога?
След като отговори с „да" на абсолютно всички въпроси, Армануш премести мишката надолу, за да разбере резултата:
0-3 точки: Съжалявам, мой човек, но нямаш нищо общо с арменците.
4-8 точки: Звучиш така, сякаш хем имаш нещо общо с арменците, хем не си от тях. По всяка вероятност си женен за арменка или си омъжена за арменец.
9-12 точки: Почти със сигурност си арменец.
13-15 точки: Няма съмнение — ти си горд арменец.
Армануш се усмихна на екрана. И в този миг осъзна онова, което вече знаеше. Сякаш в дълбините на ума ѝ се отвори тайна портичка и още преди съзнанието ѝ да е осмислило мислите, нахлули в него, я плисна вълната на спомена. Налагаше се Армануш да отиде там. Ето от какво се нуждаеше: от пътешествие.
Заради накъсаното си детство, тя и до днес не бе успяла да открие усещане за приемственост и самоличност. Налагаше се да поеме на пътешествие в миналото, за да заживее собствения си живот. Стоварвайки се върху нея, бремето на това откровение я подтикна и да напише съобщение — уж до всички, но най-вече до Барон Багдасарян:
Парадоксът на еничарите се свежда до това да се разкъсваш между две житейски състояния, влезли в сблъсък. От една страна, се трупат остатъците от миналото: утроба от нежност и скръб, усещането за несправедливост и дискриминация. От друга, пред теб проблясва обещаното бъдеще — убежище, окичено с украсата на успеха, усещане за сигурност, каквото не си изпитвал дотогава, удобството да се присъединиш към мнозинството и най-после да те смятат за нормален.
Здравей, Мадам Моята-Прокудена-Душа! Радвам се, че се върна. Прекрасно е да чуя поетесата в теб.
Беше Барон Багдасарян. Армануш не се сдържа и прочете отново последната част на глас: Прекрасно е да чуя поетесата в теб. Изгуби нишката на мисълта си, но само за миг.
Мисля, че съм свързана с Парадокса на еничаря. Като единствено дете на развели се със скандал родители, които идват от различи култури.
Армануш спря, притеснена, че е разкрила личната си история, но желанието да продължи бе твърде силно.
Тъй като съм единствена дъщеря на баща арменец, роден в семейство на оцелели по време на погромите, и на майка от Елизабеттаун в г щата Кентъки, знам какво е да си разкъсван между двете крайности, да не си в състояние да се отъждествиш с никоя от тях и постоянно да се луташ между две житейски състояния.
До този ден не беше писала на никого от групата нещо, толкова лично и толкова откровено. Сърцето ѝ биеше ускорено и тя си пое въздух. Какво ли щеше да си помисли сега за нея Барон Багдасарян и дали ще напише искрените си мисли?
Сигурно е трудно. За повечето арменци в диаспората Хай Тад[27] е единствената психологическа котва, с която разполагаме, за да запазим самоличността си. Твоето положение е различно, но в крайна сметка всички сме американци и арменци и в тази множественост няма нищо лошо, стига да не губим котвата си.
Написа го Тъжно-Съвместно-Съществуване, домакиня, нещастно омъжена за главния редактор на нашумяло литературно списание, излизащо в района на Сан Франциско.
Множественост" означава състояние, когато си нещо повече от едно. Но моят случай не е такъв. Изобщо не успях да стана арменка. — Армануш го написа и осъзна, че е на път да направи признание. — Трябва да намеря своята самоличност. Знаеш ли какво обмислям тайно? Да посетя семейната къща в Турция. Баба все повтаря колко хубава е тази къща в Истанбул. Ще отида да я видя с очите си. Това е пътешествие в миналото на рода ми, както и в моето бъдеще. Парадоксът на еничаря ще ме преследва, ако не направя нещо, за да открия миналото си.
Чакай, чакай, чакай — написа, изпаднала в паника, Лейди Пийкок/ Сирамарк. — Какво, по дяволите, си намислила? Нима наистина смяташ да ходиш сама в Турция, ти да не си полудяла? Ще намеря връзки. Не е толкова трудно.
И как ще стане тази работа, Мадам Моята-Прокудена-Душа? — настоя Лейди Пийкок/Сирамарк. — Докъде според теб ще стигнеш с това име в паспорта?
Защо не вземеш да влезеш направо в някой полицейски участък в Истанбул, за да те арестуват? — намеси се и Анти-Кавърма, който следваше близкоизточни науки в Колумбийския университет.
27
Арменската кауза (арм.) — Б. пр.